Македонци

Македонците са етнографска група, живееща на територия, която на изток и север граничи с шопската група, на юг с Егейско море, на запад с р. Дрин и Албанските планини. Тази група се подразделя на малки групи: бърсяци (Битоля, Охрид, Прилеп, Велес), мияци (Дебърско), мърваци (Струмско при Мелник), ести (Дебърско), дуйки (Тиквешко), пуливаковци (Западната част на Солунската равнина) и др. Днес тази етнографска група е разделена в държавните граници на Република Македония, Република България и Гърция.

Ландшафтът е планински и по-малко равнинен, което предопределя поминъка им: животновъдство и земеделие, като животновъдството в миналото е имало трансхуматен, номадски характер. Отглеждат се предимно технически култури – тютюн, афион, фъстъци. Лозарството е добре развито, за което благоприятства средиземноморският климат в тази част на полуострова. Наличието на големи езера е създавало условия за практикуването на риболова.
Общо взето обаче поминъкът на този край е бил незадоволителен и голяма част от населението е търсила прехраната си в гурбетчийството в България и извън България – в Турция, Гърция, Румъния, Франция и Америка, където мъжете упражнявали различни занаяти – зидарство, иконопис, шивачество, хлебарство, бозаджийство и търговия.
Лошите пътища предопределяли и транспортните средства. Стръмният терен позволявал употребата само на двуколки средства, запрягани с волове, и преди всичко на товарни животни (магарета, мулета, катъри и коне). В този край е познато и носенето на товари на глава от жени.
Женското облекло по кройка навред е саичено, с богата украса, постигната чрез везане на ризата и на по-голяма част от горните дрехи. Характерна особеност е махрамената покривка на главата в някои от северозападните части на македонската група.
Мъжкото облекло е чернодрешно при което потурите са не-широки, с клиновидна кройка, като крачолите в долния им край са широки и къси да под коленете. Само в Дебърско облеклото е белодрешно с широки в горната си част потури и с дълги и тесни от колената надолу крачоли.
Значително място заемат едноделните и двуделни жилища, изградени с подръчни материали за строеж – глина, плет, камък, покрити със слама, каменни плочи или керемиди и по-рядко на запад с шиндри (дъски). И тук семейната задруга е запазена до късно, което сближава македонците с шопите.
Отсъстват коледуванията на възрастните и лазаруването със съответните им песенни репертоари, което ги сближава с рупците. В Гевгелийско са запазени русалийските игри, което ги сближава с полянците. Кукерските игри са свързани с с коледните и новогодишните празници.
В народната песен преобладават юнашките и баладните мотиви. В областта на музикалните инструменти се чувства турско влияние – среща се зурната и тарабуката, дарабуката. Танците им са бавни.От художествените занаяти значително място заемат златарството и грънчарството, при което в грънчарството се чувства средиземноморско влияние.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site