ЛОМ

 

В по-старата научна книжнина се е наложило схващането, че град Лом е възникнал едва през XVII в. върху развалините на римския кастел Алмус. Новите проучвания отхвърлят това гледище.
В североизточния край на гр. Лом, наречен Кале махала — в ъгъла между Дунав и вливащата се в него р. Лом, — личат останките от кастела Алмус. Обхванатата от него площ (около 46 000 кв. м) леко се извисява над ниския дунавски бряг. Прокопий Кесарийски съобщава, че византийският император Юстиниан I (527—565) „стеснил укреплението Алмус, което обхващало голямо пространство, и го направил едновременно сигурно и непревзимаемо за неприятелите“. След VI в. Алмус вече не се споменава в писмените извори, защото подобно на другите римско-византийски крепости по Долния Дунав през VII в. е бил изоставен и разрушен. В Лом все още не са правени целенасочени археологически разкопки и проучвания и затова досега не са открити следи от средновековни крепостни съоръжения. Оттук обаче произхождат не малко средновековни монетни находки. В Кале махала през 1967 г. били намерени две византийски монети от XII в. В Ломския музей се пазят и две съкровища от византийски монети, открити в града. Едното се състои от 60 монети от XII в., а другото — от 5009 монети, сечени през XII в. и началото на XIII в. Тук са намерени и три сребърни български монети от XIII—XIV в. — една от цар Михаил Асен и Ирина и две от цар Михаил Шишман. Изброените находки показват, че Лом е бил значително селище през XII—XIV в. Единственото сигурно известие за средновековната крепост Лом намираме в една унгарска кралска грамота от 1286 г. В нея се съобщава, че „господин крал Стефан, действуващ тогава оттатък крепостта (каструм), наречена Лом, при река Искър, за завладяване и война с българите…“ Според П. Ников този унгарски поход срещу България бил предприет от крал Бела IV и неговия син Стефан през 1261 г. Следователно през XIII в. Лом е съществувал и имал крепост, която е била превзета от унгарския крал. Но тя не се споменава в други извори, включително и в хрониките, които описват кръстоносния поход на унгарския крал Сигизмунд през 1396 г. Проследявайки движението на неговите войски по десния дунавски бряг, те съобщават само за крепостите Бдин, Оряхово и Никопол. Изключение прави само французинът Фроасарт, който посочва изопачените до неузнаваемост имена на още три укрепени града, обсадени от кръстоносците по пътя им към Никопол. Между тях е град Комет на река Мета, по която плавали кораби. Възможно е в Комет да се крие името на Лом, а в Мета на р. Лом. Според К. Иречек по р. Лом биха могли да се движат салове. Като се има пред вид, че през средните векове българските реки са били много по-пълноводни, отколкото сега, възможно е р. Лом в долното си течение наистина да е била плавателна. За съществуването на крепост в Лом през Второто българско царство свидетелствува и името Ломград, което се среща в османски документи, у някои пътешественици и на географски карти от XVII XVIII в. Това несъмнено е българското средновековно име на Лом от времето, когато в него е имало град, т. е. крепост. Съдбата на Ломската крепост засега не може да се изясни поради липса на археологически данни и писмени сведения. Може би тя е била разрушена от турците при завладяването на Видинското царство през 1396 г., в чиито граници влизал Лом през втората половина на XIV в., или пък от кръстоносците на крал Сигизмунд през същата година. Не е известно също така какво е представлявал споменатият в унгарската грамота каструм Лом — преустроена част от твърде големия за един средновековен град античен кастел или пък новоизградена малка крепост през Второто българско царство. Независимо от това името Лом — славянската форма на Алмус — средновековният град получил не направо от античния кастел, върху чиито развалини той възникнал, а от река Лом, на чието устие бил разположен.
Трябва да се отбележи, че някогашната средновековна крепост в Лом няма нищо общо с построената тук паланка по времето на османското владичество. За първи път Лом е споменат като паланка в началото на XVIII в. Укрепяването на Лом се наложило след злополучната за турците война с Австрия, завършила с Карловацкия мир през 1699 г., според който западната граница на Османската империя била преместена близо до българските земи. Ломската паланка, построена върху останките на античната крепост, навярно просъществувала с известни изменения до XIX в., защото Феликс Каниц през 1864 г. отбелязва, че обитаваното само от турци Кале е оградено от квадратен, сравнително висок землен вал с кръгли бастиони на четирите ъгъла. Стените били дълги приблизително по 190 м. Двете порти — южната и западната — свързвали укреплението с града. Съвсем оскъдните данни за Ломската средновековна крепост дават основание да се предполага, че по значение и по размери тя е представлявала не повече от едно стражево укрепление на дунавския бряг, което е било изоставено и разрушено не по-късно от XIV в. Останало е да съществува селището към крепостта, наследник на което е днешният град Лом.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site