Ликостомо

 

Допреди едно десетилетие за Ликостомо се мислеше като за тъждествен с Килия и съдбата му, естествено, не се отделяше от нейната. Но след като този въпрос бе убедително разрешен, днес можем да проследим, доколкото, разбира се, имаме сведения за това, развитието на тази важна крепост през епохата на средновековието, разположена в едно от устията на Дунав, откъдето се контролирали навлизането и корабоплаването навътре по реката.
Ликостомион е гръцко име и означава „вълча уста“. Среща се често в бреговата топонимия при залив с тясно устие, който навътре се разширява. Това име е запазено и до днес в съвременното название на града Вилково, преведено обаче на руски. Средновековното Ликостомо се намирало срещу днешния град Вилково, на десния бряг на Килийския ръкав, 1 км източно от Периправа. Там при археологически изследвания е намерена керамика, свидетелствуваща за селище от градски тип, съществувало през VIII—IX и XIII—XVII в. За най-ранно писмено сведение за Ликостомо се приема споменаването му в едно посвещение в някои ръкописи на Речника на цариградския патриарх Фотий от IX в., което гласи, че този речник бил притежание на някой си Тома „протоспатарий и архонт на Ликостомион“, ученик на Фотий. От това известие френската византинистка Е. Арвайлер прави заключение, че през IX в. Ликостомион бил център на византийска административна единица, разположена по устията на река Дунав, откъдето били контролирани и дунавските речни единици и корабоплаването, особено с военни цели, между Цариград и византийските владения на Кримския полуостров. Само името на Ликостомион обаче, без никакво друго уточнение, не е достатъчно за локализацията му в Дунавската делта, още повече защото този топоним се среща през средновековието на още няколко места. Друг сериозен аргумент против подобна локализация е, че през IX в. тези земи са влизали в пределите на българската държава.
Съществуването на топонима Ликостомо към края на XIII в. е вече сигурно засвидетелствувано, но без да е ясно дали се касае за селище, или за наименование на един от ръкавите на Дунавската делта. В един портулан, съставен преди 1296 г., се казва, че „Ликостомо е устие на река Вичина и отстои на 25 мили (в посока) север-северозапад от Салине (Сулина). На 30 мили от тях (т. е. Салине и Ликостомо) на изток-югоизток навътре в морето се намира един остров, наречен Филоксия (Фидониси, днес о. Змеинньш). Ликостомо е един от ръкавите на река Вичина, но не е за кораби“. От този пасаж можем да направим заключението, че петият, най-северният от изброените в портулана ръкави на река Дунав бил известен на италианските мореплаватели през втората половина на XIII в. под името Ликостомо, но по него те не плавали, тъй като не отговарял на условията за навигация по онова време.
Картината явно коренно се променила през следващия XIV в., защото от житото, внесено в Генуа през 1358 г., най-голямо е количеството на онова, което идва от Ликостомо. Или от общо 867 642 кг жито от Романия 674 614 кг били закупени в Ликостомо и доставени с корабите на 9 генуезки търговци. И през следващите години генуезците продължили да изнасят зърнени храни от Ликостомо: през 1359 г. те попречили на два венециански кораба да бъдат натоварени там с жито дори и наполовина от вместимостта им, за което венецианците протестирали чак пред дожа на Генуа. От 1361 г. имаме няколко известия за Ликостомо, но този път само като място, където генуезки търговци, сключващи сделки в Килия, са оставили корабите си — „в устието на канала Ликостомо“ или „в началото на реката или ръкава Килия… на устието Ликостомо“.
Сведенията ни след тази дата произхождат от документи, съставени в самото Ликостомо. Това са актовете на генуезките нотарии Доменико да Кариняно за 1373 г. и на Оберто Граси да Волтри за 1383—1384 г. Те ни го представят като крепост, разположена на остров. Гражданската власт и в тази колония, както във всички други, била поверена на консул. Засега са известни имената на 6 консули на Ликостомо: Пиетро Емброно (1372 г.), Паоло де Подио (1373 г.), Корадо Донато (1381 г.), отново Пиетро Емброно през 1382 г., Лука Узодимаре (1384 г.) и Николо ди Фиески (1403 г.). От тях Паоло де Подио е наречен „консул на острова Ликостомо“, Пиетро Емброно „консул на крепостта Ликостомо“, а Лука Узодимаре е „консул на острова и крепостта Ликостомо“. Следователно тук е съществувала както гражданска (на острова), така и военна (в крепостта) колония. Военната колония управлявал губернатор (през 1373 г. на този пост бил Лучано де Нигро), който разполагал с канцелария. В крепостта служели наемни войници, един от които, Филипо Гасталдо, вероятно бил генуезец. Островът се охранявал и от една галера, съоръжена през септември 1373 г. от губернатора Лучано де Нигро. С нея била поддържана и редовна връзка с Пера. На нея плавал и нотарият Антонио Виланучо, „писар на галерата, охраняваща острова Ликостомо“, който се грижел за записванията в бордовите книги, както и за пренасянето на сметководните регистри на частни лица до метрополията. Любопитно е да се отбележи, че тъкмо тази галера пленил Добротица, когато бил в лоши отношения с генуезците.
Консулът на Ликостомо имал на свое разположение един управител (през 1373 г. Леонардо де Подио, а през 1384 — Роландо де Баваро), един преводач (през 1373 г. Антонио Империале) и един нотарий (за 1373 г. знаем имената на двама нотарии: Бернабо де Грото и Доменико да Кариняно, и на нотария-писар на патрулиращата галера; за 1383/84 г. нотарий бил Оберто Граси да Волтри, чиито записи са запазени). Освен тях през 1373 г. в Ликостомо се намирал и един юрист — Андреа да Монтекатини. Какво значение са придавали генуезците на колонията си в Ликостомо, личи освен от двойната администрация — гражданска и военна — още и от присъствието на представители на такива известни генуезки фамилии като Узодимаре, де Нигро и де Подио. Това е вероятно и белег за едно ранно образуване на колония тук. В Ликостомо генуезките колонисти разполагали с лоджия, много къщи (вероятно и складове) и две католически църкви: „Св. Франциск“ и „Св. Доминик“. Тук те освен с покупко-продажби се занимавали и с наемане на работа, разплащания, упълномощаване на други лица да вършат сделки от тяхно име, оставяли са завещания, издавали квитанции и декларации. Освен за генуезци, от нотариалните актове научаваме за гърци и за татари, участвували в икономическия живот на селището. Разплащанията се извършвали в сребърни слитъци, измервани по специалната мярка на Ликостомо, и със сребърни аспри по курса на Ликостомо, на които е дадено и съответствието според монетите на Пера.
За периода 1381 —1403 г. имаме някои сведения за колонията, предимно от плащания на генуезки чиновници на служба в Ликостомо. На 9 май 1381 г. от Кафа бил изпратен един куриер до консула Корадо Донато, а на 23 октомври с. г. било заплатено на един друг куриер, донесъл от Ликостомо писма в общината на Кафа. На 2 септември 1382 г. бил регистриран дълг в размер на 35 соми, изплатен от консула на Ликостомо Пиетро Емброне. За 1390 и 1391 г. в сметките на Пера се споменава един наемен войник на служба в Ликостомо. Също през 1391 г. в сметките на Кафа бил регистриран един „писар на гръцки език“ от Ликостомо, а през 1403 г. .от сметките на Пера е известен и тогавашният консул на Ликостомо — Пиколо Фиески. На 15 август 1403 г. в Кафа е изплатена сумата 5015 перпера и 15 карата за разходите на крепостта Ликостомо, а на същата дата в Пера се споменава за един месарий (чиновник) от Ликостомо. За съдбата на генуезката колония в Ликостомо след 1403 г. няма засега никакви преки данни.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site