крепост русокастро

Крепост Русокастро

Сравняват архитектурния паметник край село Русокастро с Перперикон край град Кърджали. Мястото е уникално, тъй като върху древно тракийско светилище е построена средновековна крепост, която е контролирала важен кръстопът между Северна и Южна България. Това е една от най-големите крепости в Югоизточна България, която през ІХ – Х в. охранява старобългарската граница Еркесия.

Крепост Русокастро се намира край в Бургаска област на висок хълм, заобиколен от Русокастренската река. До развалините на укреплението, известно още като „Червената крепост“ заради червения цвят на скалите наоколо (от лат. росо – червен, пурпурен и кастрон – крепост), се стига по обиколен черен път или по изсечена в скалите пряка пътека от юг. Стените на „Червената крепост“ са направени от местен червен камък, споен с хоросан. В южния и югозападния край на възвишението има множество дупки, откъдето вероятно е била добивана руда.

Голяма част от крепостта е разрушена по време на проведеното тук през 1982 г. международно учение „Щит“, а разкопките започват едва през 2006 г.

Русокастро преди десет века – голям и многолюден

За първи път името на Русокастро се споменава през XII в. от арабския географ Ел Идриси. В своята „География на света“ той го определя като голям и многолюден град, „с подобаващи размери и добре населени райони“. С това име крепостта влиза и в описанията на византийските летописци на историческите събития през ХІV в.

Общата площ на крепостта е около 300 дка. Същинската крепост обхваща равната зона на скалистия масив. Главният вход в западната част е ограден с две кули. В източната се забелязват основите на U-образна кула, а в североизточната – малка правоъгълна кула. Цитаделата се намира в най-високата част и е отбелязана като сграда, кула или феодален замък.

Крепостта, която не може да бъде завладяна

Според византийския военачалник и книжовник от ХIV в. Йоан Кантакузин, крепостта „Русокастро“ не може да се завладее със сила заради естествената недостъпност и умело построеното укрепление. Крепостната стена е разположена върху платото на хълма. Дебелината ѝ е 2 – 2,5 м, а площта, която е ограждала – около 15 дка. Западно, северно и източно от скалния масив тече река Русокастренска, която е естествено препятствие. От север, изток и юг хълмът е много стръмен, с отвесни, високи 25 – 30 м, скали. За да достигне достъпната западна част, където е главният вход, противникът е трябвало да пресече реката и да заобиколи от запад, като мине през скалист път, труден за придвижване на обсадни машини. За да се стесни фронтът на атака от запад, е извършено шкарпиране на терасата с широки ровове, а на 20 м пред крепостните стени е издълбан ров с дължина 35 м, който е видим и днес.

Арена на кървави битки

През византийско време крепостта многократно сменя своите стопани. Тя е превзета от византийския пълководец Михаил Глава, когато той се установява в Созопол. След това преминава в ръцете на Теодор Светослав (1300 – 1321 г.), който предприема поход на юг от Стара планина и завзема Ктения и Русокастро. Вероятно по време на действията на Войсил или на неговите константинополски съюзници крепостта отново преминава във византийско владение. Властта на Михаил Шишман и намесата му в междуособиците на Византия има за резултат чести промени в съдбата на Русокастро. Вследствие на договори или военни действия крепостта няколко пъти е прехвърляна между Византия и българите. Околностите на града отново стават арена на военни сблъсъци между българи и ромеи веднага след възкачването на престола на цар Иван Александър (1331 – 1371 г.). През 1332 г. в битката при Русокастро цар Иван Александър побеждава византийския император Андроник III – последната българска победа преди падането на България под османска власт. Тази битка е от голямо значение за нашата история, тъй като, вдъхновени от победата, някои български градове като Хемус и Месемврия прогонват византийците и стават отново българско притежание. В тези условия пратеничеството за мир на българския владетел Иван Александър е прието благосклонно от византийския император Андроник III. По силата на подписания договор България си връща земите между Ямбол и Черно море.

Крепостта пада под турска власт заедно с останалите крепости и градове в областта.

Храмът и светилището

Посетителите могат да разгледат не само разкритите части от крепостната стена, останките от средновековен замък и западната порта на укреплението, но и обекти с култово и религиозно значение.

В крепостта се е намирал манастирът „Св. Георги“, чието създаване се отнася към V –VІ в. Върху останките му през 2007 г. е възстановена манастирската църква „Св. Георги Победоносец“.

По пътека, която тръгва от църквата, се стига до светилището „Русина дупка“, или „Русин камък“, разположено в малка карстова пещера. Отворът ѝ е от северната, стръмна страна на хълма. Светилището е създадено от траките през второто хилядолетие преди Христа и е посветено на Богинята майка.

Народното предание свързва историята на Росина дупка с легендата за хубавата мома Руса, отвлечена от змей, който живеел в пещерата. След време овчар намерил отрязаната ѝ плитка на скала близо до пещерата. Това било знак, че Руса е станала жена на змея, като е спазила традицията да си отреже косата след женитбата. Днес на входа на пещерата има едва забележим извор. От него на капки се процежда вода. Местните казват, че това са сълзите на мома Руса, която и до ден днешен плаче. Казват, че водата има магическа и лековита сила.

В подножието на целия крепостен хълм има останки от селище. В пещерата и крепостта са открити медни монети от VI в., сечени в Тесалоника, ранновизантийска и българска керамика. Сред многобройните находки се откроява особено ценна реликва – оловна ампула за миро от Солун. Тя е намерена в района на средновековната църква с некропол. По-голяма част от артефактите се пазят в историческите музеи из Бургаския регион.

Освен със забележителната си история, мястото може да привлече интереса на посетителите и с възможността за екстремно изкачване до крепостта от северното ѝ подножие. През 2010 г. тук е открит таен проход, използван от защитниците на крепостта за водоснабдяване от реката и изненадващи атаки срещу нападателите.

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site