Крепост Букелон

Крепост Букелон

Встрани от отъпканите туристически маршрути се намира крепостта „Букелон“ – един от прелюбопитните и внушителни исторически паметници, концентрирали енергията и историческите превратности по българските земи от готските нашествия до османския период. Укреплението в Югоизточна България е разположено върху равно плато на високо издигнат от низината на река Тунджа рид, в близост до пограничното село Маточина в община Свиленград.
Крепостта има важна роля през Античността и Средновековието. Тя е била северно предмостие на град Адрианопол (днешен Одрин) по пътя, който го е свързвал с Кабиле, и е служила за негова изнесена гарнизонна отбрана.

Величествената кула на „Букелон“

Крепост Букелон е разположена на труднодостъпни склонове, над които са открити останки от стара укрепителна стена, ограждаща платото. По самото плато личат различни съоръжения и обекти – водосъдържател, места с култово предназначение и други сферични вдлъбнатини в скалите.

Сравнително добре запазена е висока средновековна кула от ХII – ХIV в., тип донжон. Според археолозите тя е построена върху останки от антична оградна стена. Височината на кулата е около 18 м и представлява величествена гледка. В донжона са функционирали параклис и арест. Съоръжението се състои от три части: правоъгълно централно тяло, полуцилиндрично (конхиално) тяло на изток и тесен коридор от запад, който продължава с крепостна стена. Кулата е разположена в южния край на хълма, охранявайки единствения достъп до платото. В скалната повърхност северно от крепостта личат три отвора. Те са цилиндрични, разположени по върховете на мислен равнобедрен триъгълник, на разстояние около метър един от друг. Хипотезата на учените е, че тези вдлъбнати кухини с диаметър около 20 см, са служили за закрепване на конструкцията на огнения телеграф.

От готите до османския период

Мнозина учени идентифицират руините около село Фикел (сега Маточина) с крепостта „Вукелон“, споменавана многократно в древните извори. Хронистите наричат укреплението с името „Вукелу“. Същото наименование се среща в триумфална колона на Хан Крум (IХ в.), по-късно го използва Йоан Кантакузин (ХIV в.), както и някои други средновековни автори. Името на селото при укреплението се запазва като Фикел до 1934 г., след което е наречено Маточина – на името на билката, която расте в региона.

Първото голямо събитие на мястото на крепостта е по време на Готската война (376 – 382 г.). Много изследователи предполагат, че близо до възвишението, където се намира древното укрепление, през 378 г. е завършила битката при Адрианопол – най-решителното сражение във войната. В тази битка римските легиони претърпяват поражение, римският император Валент е убит, а готите получават траен статут на федерати в залязващата Римска империя.

Името на крепостта се появява в източник от времето на хан Крум. Вукелон се споменава в надпис върху мраморна колона, намерена близо до столицата на Първата българска държава Плиска. Надписът засвидетелства превземането на крепостта „Вукел“ заедно с няколко други крепости от хан Крум през 813 г.

Историческите събития, белязали историята на Букелон, продължават и по време на Четвъртия кръстоносен поход. Според изследователи финалната битка при Одрин (1205 г.) на българските войски, предвождани от цар Калоян, с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, е в близост до крепостта. Латините са разбити, а император Балдуин IX Фландърски е пленен и отведен в столицата на Втората българска държава – Търново.

При цар Михаил III Шишман, покрай междуособния конфликт във Византия и различните договорки на българския цар с династията Андроник, крепостта на няколко пъти е прехвърляна от византийски в български ръце и обратно.

По време на османското владичество укреплението губи значението си и запустява. Цялата околност обраства с дълбоки, изобилстващи от дивеч гори. Има сведения, че през 1664 г. тук е ловувал султан Мехмед IV.

Филмовото битие на крепостта

Първото цялостно архитектурно и археологическо изследване е проведено през 1961 г. от арх. Стефан Бояджиев. През 1968 г. руините край село Маточина са обявени за „обект от национално значение“, а през 1970 г. са предприети мерки по консервацията на средновековната старина.

Величествената кула е харесвано място за филмови продукции. Тя е използвана като естествен декор при снимките на филма „Мила от Марс“ през 2005 г. През 2008 г. са извършени допълнителни консервационни дейности с частично европейско финансиране по проект, осъществен от филмова къща „Интерфилмарт“, която заснема възстановки на средновековни бойни действия.

От възвишението на кулата се открива чудесна панорама към планините Сакар и Странджа, към долината на река Тунджа, границата с Турция и равнината на Одрин.

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site