Кранеа

 

Името Кранеа се среща само в два документа на Цариградската патриаршия от XIV в. Със синодално решение от 24 юли 1370 г. патриарх Филотей отстъпил на варненския митрополит някои от правата си върху патриаршеските крепости, между които наред с Калиакра, Дръстър, Каварна и Гераниа е отбелязана и Кранеа. Другият документ представлява списък на същите крепости, включително и Кранеа, към които са добавени Килия и Ликостомион. Този списък е написан след 1370 г.
Кранеа не е имала пристанище, тъй като името й липсва в морските карти от XIV до XVI в. Според К. Иречек тя е отбелязана само в една карта от 1408 г. Дубровничанинът Павел Джорджич през 1595 г. посочва Екрене между християнските селища малко навътре от морето. Сегашното с. Кранево също е навътре от морския бряг.
Според регистъра на едрите овцевъди от 1573 г. Екрене е било едно от големите селища във Варненска околия. От това село са посочени общо 15 овцевъди само с български имена: Куман Бою, Кулак Никола, Цоне Михал, поп Димо, поп Иван, Тодор Недю, Иван Миле, Влад Иван, Добре Злад, Храника Раю, Тодор Кале, Хърсю дерзи (т. е. терзия — шивач), Русе Никола, Пею Яни, Витомир Богдан. А в документ от 1581 г. се посочва някой си Михо от Екрене, продал 63 кожи на дубровнишки търговец. Тези сведения дават основание да се смята, че Кранеа през XIV в. е бил значителен град, щом до края на XVI в. все още е голямо селище и някои жители освен с едро овцевъдство се занимавали със занаяти и търговия, а наред с това е имало двама свещеници от всичко шест в селата на Варненска околия (трима в Галата и един в Мъглиш — също някогашни български крепости).
Археологическите данни също потвърждават, че Кранеа през XIV в. е било значително градско средище. При разкопки в двора на Международния пионерски лагер през 1976 г., на около 1 км югоизточно от с. Кранево, са разкрити останки от средновековни сгради, една от които има верижен план и е изградена от камък със спойка от кал. Тук са намерени многобройни фрагменти не само от кухненска, но и от трапезна керамика със сграфито украса от времето на Второто българско царство. Следователно Кранеа или някои нейни сгради се намирали близо до морския бряг, който тук има широка пясъчна ивица.
На същото място, но на по-голяма дълбочина са разкрити късноантични градежи, между които и зид от голяма сграда и част от крепостна стена. Тази стена, с лицева зидария от големи каменни квадри и дебелина 2,60 м, вероятно принадлежи на крепостта, от която през 1951 г. е разкопана югозападната кръгла кула и част от западната стена. През V—VI в. тази кула била използувана за работилница, в която се изработвали керамични матрици за лампи. Крепостта не е проучена и поради това не може да се каже нещо определено за нея. Но тя не е действувала през ранновизантииския период, тъй като тогава една от кулите й била превърната в работилница. Засега няма данни това укрепление да е било използувано през XIII—XIV в.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site