КИЛИЯ

Доскоро Килия и Ликостомо бяха смятани от изследователите за един и същ град. Едва публикуваните наскоро документи и цялата събрана и аргументирано интерпретирана информация за двете селища поотделно даде възможност те да бъдат отъждествени, локализирани и дори сравнявани.
Името на това селище е от гръцки произход, но е преминало със същото значение — килия, склад, място, където се съхраняват продукти — и на български. Възникнало е може би по време на византийското владеене на тези земи — XI—XII в. За това поне свидетелствуват намерените на 3—4 км югозападно от днешна Стара Килия византийски монети от XI—XII в. Споменаването на Килия от византийските автори от XII—XIII в. не е сигурно, т. е. не е ясно дали се касае за града в Дунавската делта. По-надеждни са известията от XIV в., когато там съществувала генуезка колония и кипяла оживена търговска дейност благодарение на разнообразните разменяни тук продукти, произведени от местното население по двете страни на реката — в Добруджа, Влашко и Молдова. Тези стоки били доставяни в Килия, както и във Вичина от местните дребни търговци, а ги закупували в големи количества италианските търговци и мореплаватели. Те ги превозвали по море до Пера (за изхранване на своята колония там, както и на съседния византийски Цариград) или за самата метрополия — италианския град-република Генуа. Дори през 1361 г. от Килия било изнасяно жито за Несебър, Созопол и Агатопол, самите те по-раншни износители на зърнени храни, но по това време западнали поради турските набези в Тракия.
Безспорно е, че Килия и Ликостомо наследили Вичина в ролята й на генуезко тържище на зърнени храни и други местни земеделски продукти. Основна причина за упадъка на Вичина е вероятно завладяването и разрушаването й от татарите. Не е изключено обаче и едно затлачване на речния път до нея поради наносите на река Дунав, които и до днес са причина за чести промени в конфигурацията на терена в долното й течение. Освен икономическите, политическите и физикогеографските причини за преместването на генуезката търговия от Вичина в Килия и Ликостомо е имало може би и чисто технически причини: с опознаването и установяването на генуезците в Черно море и създаването на морски средища, каквито били поне Пера и Кафа, станало възможно в Черноморския басейн да идват и товарят големи кораби, предназначени за такива тежки стоки като зърнените храни. Тези кораби естествено не могли да навлизат навътре по река Дунав, а трябвало да хвърлят котва нейде по морския бряг и да достигат тържищата навътре по реката с по-малки плавателни съдове. Тази практика е известна от XV—XVI в., но не е изключено да е била възприета и по-рано. Ето защо Ликостомо, който е имал вероятно точно такива функции, е познат на моряците и търговците, а чрез тях и на западните автори от XIV—XV в., докато самото тържище Килия, отстоящо на 20 км нагоре по реката, имало по-скоро значение на склад и разпределителен пункт.
Заслужава да бъде отбелязан и фактът, че Килия наред с Ликостомо е нанесена само на 6 морски карти: в картите на Батиста Анезе от 1525, 1530, 1536 г., в Атласа от същия автор от 1542 г., в Анонимния морски атлас от 1542 г. и Анонимната морска карта от Мюнхен от 1534 г.42 В тях надписът Килия е поставен над най-северния ръкав на делтата и вероятно обозначава Нова Килия, която от края на XV в. се издигнала като крупен стратегически и административен център. В портуланите името на Килия не се споменава. В една турска поема от средата на XV в., възпяваща делата на турския емир Омур паша, се говори и за превземането и разрушаването на Килия през 1341 г. от същия този Омур паша. Ако това сведение е достоверно, то генуезката колония, която в документите от 1360—1361 г. ни се разкрива като добре уредено селище, трябва да е била новоизграден град. На същата мисъл ни навежда и фактът, че администрацията в тази колония е доста недоразвита: тук консулът е едновременно и нотарий, който не престава да изпълнява тази си функция, а раздава и правосъдие. Освен него в управлението на колонията вземали участие един секретар, един ординарец и няколко войници, въоръжени с арбалети, които обслужвали общината, като живеели и работели в общинския дом. От достигналите до нас документи — записите на генуезкия нотарий Антонио ди Понцо, правени в Килия през 1360 и 1361 г., можем да научим много за организацията и дейността на генуезката колония там.
Начело на колонията стоял консул, който уреждал отношенията вътре в самата колония и тези с представителите на другите народности, обитаващи Килия или временно пребиваващи там.

Известни са ни двама килийски консули: Антонио ди Каетело за 1360 г. и Бернабо ди Карпена през 1361 г. Бернабо ди Карпена работел и като нотарий. Друг нотарий по същото време бил споменатият вече Антонио ди Понцо. Административната дейност на колонията била съсредоточена в курията, в „дома на генуезката община“ и в „лоджията“ (площад за събрания или за пазар, обикновено с покрив върху колони, който се намирал пред общината в центъра на града). Генуезците притежавали и много къщи, магазини, банки и мелница. В града работели трима банкери (докато в Кафа през 1348 г. те са били само двама). В Килия се срещали и различни занаятчии: ковач, кожар, мелничар, кръчмар, винопродавец, шивач, калафат (ремонтиращ корабите), преводачи от гръцки и от татарски и др. С търговия се занимавали около 100 души генуезци от Пера и още толкова от Генуа, двама венецианци, един грък от Вичина, около 30 гърци от Одрин и Мала Азия, 10 татари, двама евреи и един арменец. Бернабо ди Санто Стефано бил специализиран в продажбата на коприни, а Саркиз Ерминио от Кафа в изкупуването на български мед и восък. Той бил съпритежател на две лодки. В Килия се купували и продавали роби, внасяло се вино и сол, наемали се кораби и лодки, уреждали се разплащания, давали се пълномощни и пр., но най-много са сведенията за износ на жито, и то в големи количества: само в един ден — 5 май 1361 г. — били натоварени два кораба с по 200 модия жито (т. е. около 55 тона всеки) на обща стойност 750 перпера. В Килия идвали търговци от цяла Италия, колонисти от Пера и Кафа, Маврокастро (Белгород Днестровский) и Чембало (Балаклава на Кримския полуостров), от Мала Азия — Керасунт (Хиресун), Самастри, Синопе (Синоп), Симисо (Самсун) и Трапезунт (Трабзон), от западния черноморски бряг — Созопол, Несебър и Агатопол, от Одрин. В повечето случаи действуващите тук италиански търговци и занаятчии били предимно второ или трето поколение колонисти, потомци на заселилите се по-рано в източните колонии италийци, и то произхождащи от небогати и неизвестни фамилии. Това ни навежда на мисълта за една дребна колония, повече с локално значение в сравнение например с Кафа или Ликостомо, възникнала като склад, хранилище на произвежданите в хинтерланда и изкупувани в Ликостомо стоки, предимно зърнени храни. Такова предположение намира оправдание и в значението на името й — склад, място за съхранение на продукти, — което ни е познато и от един гръцки документ също от средата на XIV в.

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site