КАСТРИЦИ

Развалините на друга крепост, т. н. Екренско кале, се намират на височината югоизточно от с. Кранево. Този хълм, висок 252 м, затваря Батовската долина от юг и е част от крайбрежната верига, която започва някъде североизточно от Кестрич (дн. Виница). Личат следите на разрушените крепостни стени и кули. Тази много голяма крепост има триъгълна форма и следва очертанията на терена. От стените, които отвън са изградени от добре изгладени варовикови квадри и хоросанена спойка, личат много малко останки над повърхността. Западната стена е имала 17, а северната 18 кули без ъгловите. Източната стена поради почти отвесния склон не е била снабдена с кули. Крепостта, изглежда, е имала два входа — единия в южния край при шийката, която свързва хълма с крайбрежната верига, и другия на северната стена, който водел в долината към подградието. Североизточният ъгъл на крепостта бил преграден със стена, дълга 128 м. Така се е получила втора, но значително по-малка крепост, пак с триъгълна форма, оградена с част от северната (188 м) и част от източната (140 м) стена на голямата крепост. На около 5 м пред външната страна на преградния зид, чиято дебелина е както на останалите стени — З м, — има ров, широк 8 — 10 м и дълбок 2,5 м. Тук не са правени археологически разкопки, но ако се съди по градежа, размерите и многобройните кули, може да се предположи, че тази крепост е построена най-късно през V—VI в. Вероятно само част от нея — може би малката крепост — е била използувана и преустроена през Второто българско царство. Тук са намерени късове от трапезна керамика със сграфито украса и други предмети от XIII—XIV в. Братя Шкорпил основателно отъждествяват Екренското кале и неговото подградие — така те наричат голямото селище до Кранево — с Кранеа от XIV в. Обаче според К. Иречек тази крепост трябвало да се отъждестви със споменаваната във всички италиански морски карти от XIV—XV в. Кастрици, защото жителите на с. Кестрич я наричали Кестерич калеси. В многобройните морски карти от XIV до XVI в. непосредствено на север от Варна винаги е отбелязано името Кастрици — срещат се и формите Кастризи, Катрици, Кетрици, Кастрица, Кастриза, Кастро, Кастри. Няма съмнение, че освен крепост (името произхожда от гръцкото кастро, което означава крепост) Кастрици е било и пристанище. С името „Керсич“ то е споменато в османския „Закон за пристанищата (скели) Варна, Балчик, Калиакра, Керсич и Мангалия“ от XVI в. А като селище се среща в турски документ от XV в.  Жителите му са били българи, между които имало и търговци, защото в споменатия регистър от 1573 г. от варненското село „Кесрич“ са посочени двама овцевъди — Саръ Стани Беро и Петко, син на Мако, а според дубровнишки документи през 1581 г. Димо Михов от „Кастриц“ продал 115 кожи за 6065 аспри и през 1584 г. същото лице от „Кастрица“ за 10 биволски кожи получило 1600 аспри.
За местоположението на Кастрици има само някои данни. Според италиански портулан от XIV в., но известен в късен препис, „от Варна до Кастрици на североизток има 20 мили. От Кастрици до Карбона има 30 мили“. Това означава, че Кастрици е било по-близо до Варна, отколкото до Карвуна. Но друг портулан, написан на гръцки език, превод от италиански първообраз от XIV в., посочва, че „от Варна до Катрици (в посока) от североизток на югозапад са 10 мили. От Катрици до Карбона са 10 мили“. Тук съставителят е поставил Кастрици по средата между Карвуна и Варна. Най-сетне в някои географски карти от първата половина на XVIII в. между Балчик и Варна е отбелязано селището Костриц.
Въпреки тези данни е трудно да се определи къде се намирали пристанището и крепостта Кастрици. Но отъждествяването им с Екренското кале не е възможно по няколко причини. Посоченото в документите село Кестрич едва ли е изменило значително местоположението си, а днес то е твърде отдалечено от Екренското кале — над 12 км. Трябва да се прибави, че Екренското кале се намира в землището на с. Кранево. Това е още едно сигурно доказателство, че крепостта е принадлежала на Кранеа от XIV в. Следователно пристанището и крепостта Кастрици са били близо до с. Кестрич (Виница), което е разположено на около 8 км североизточно от Варна и е отдалечено на около 3 км от морския бряг. Братя Шкорпил, които отлично познавали старините по тези места, основателно са смятали, че пристанището Кастрици се е намирало до крепостта Чатал таш в градината на Евксиноград, отдалечена на около 8 км североизточно от Варна. Тази крепост, по-рано известна и с името Ай-Яни-калеси, се намира до залива Ай-Яни (Св. Яни), южно от нос Св. Георги. Тук през 1828 г. слязла на брега част от руската войска. Възможно е именно тук да е било пристанището Кастрици, което с името Керсич за последен път се споменава през XVI в. Изглежда по-късно то вече не е било използувано и поради това сред местното население не се е запазил никакъв спомен за него. Крепостта Чатал таш (Ай-Яни-калеси) не е проучена, но от нея все още стърчат стени. В близките лозя се намират фрагменти от паници, украсени със сграфито техника, характерна за XIII—XIV в. Това означава, че около крепостта е имало средновековно селище. Ако пристанището на Кастрици се е намирало тук, то и крепостта е носела същото име. В такъв случай тя е пазела не само пристанището, но и северния край на Варненския залив, както крепостта Галата е пазела южния край. Не е изключено споменатият от хрониста Калимах (XV в.) Макрополис на север от Варна да е изопачено име на Кастрици. В разказа си за похода и битката при Варна през 1444 г. Калимах между другото пише: „Градът (Варна) се простира между два скални хълма: на единия лежи Галата, на другия Макрополис.“ Сега е трудно да се установи как е било наричано от българското население Кастрици — форма, която често се среща в италианските морски карти. До 1934 г. селото все още носи името Кестрич, една видоизменена под турско влияние форма. В посочените дубровнишки документи от XVI в. са отбелязани формите Кастриц и Кастрица. Понеже дубровнишките търговци добре са познавали тукашните селищни имена, може да се предположи, че въпросното име е гласяло Кастрич или Кастрица.
Двете средновековни крепости Кранеа и Кастрици несъмнено са отстъпвали по значение на големите градове Варна и Карвуна, между които те се намирали. Но двете крепости несъмнено са имали определено стратегическо значение — Кранеа е пазела пътя към Баговската долина, а Кастрици охранявала северния край на Варненския залив, както и собственото си пристанище.

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site