Карвуна

Името на средновековния град Карвуна за разлика от Каварна изчезва от селищния списък на Българското Черноморие вероятно още в края на XIV в., въпреки че е бил областен център през цялото време на съществуването си. Най-рано споменава Карвуна Българският апокрифен летопис от XI в. В това легендарно представяне на българската история се говори за идването на прабългарите в Карвунската земя, в която те създали българската държава: „И след това чух глас, който друго ми разказваше: Исае, възлюбени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част на куманите, наречени българи, и насели Карвунската земя, която опразниха римляни и елини. Тогава аз, братя, по божия повеля, дойдох на лявата страна на Рим и отделих третата част на куманите… и населих Карвунската земя, наречена българска; беше опустяла от елини през 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав. И този цар насели села и градове. Няколко време тези люде бяха езичници. И този цар сътвори сто могили в българската земя; тогава му дадоха име „стомогилен цар“… И имаше сто могили в неговото царство. И той беше първият цар в българската земя, и царува 119 години и почина. И тогава след него се намери друг цар в българската земя… Испор [Исперих] цар, (който) прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на Дунава град Дръстър; създаде и велик презид от Дунава до морето; той създаде и град Плиска… И този цар насели цялата Карвунска земя…“ От този текст се изяснява, че през XI в. българите наричали територията между Дунав и морето, в която имало сто, т. е. множество могили, Карвунска земя. Това наименование произлиза от името на град Карвуна, който още тогава ще да е бил значителен административен център. Понеже Карвуна е гръцко име (Карвуна, Карвуно, Карвуни и др, се срещат като селищни имена в дн. Гърция) и не е засвидетелствувано през античността, то ще се е появило наскоро след установяването на византийското владичество в Североизточна България през 971 г. За област, наречена Сто могили или Стохълмие, говори и византийският хронист Йоан, Скилица. По повод войната с печенегите около средата на XI в. той пише: „Когато печенегите… преминали Хемус [Стара планина] и разгледали равнината, която се простира между тази планина и Истър [Дунав] чак до морето, намерили една местност, покрита с гори и дъбрави, всякакви гъсталаци, вода и пасища (местното население нарича тази местност Сто могили).“  Малко по-нататък авторът отбелязва, че Диакене, т. е. днешното Девня, било „недалеч от Стоте могили“. Тъй като Стохълмието — другото име на Карвунската земя — се намирало близо до Девня, трябва да се предполага, че името Сто могили иде от многобройните надгробни могили в Причерноморската област на Южна Добруджа. Изглежда именно тази част на Добруджа е обхващана от българската административна област Карвунска хора през XIII в. Тя се споменава в грамота на цар Иван Асен II, издадена след 1230 г. С нея той разрешава на дубровничаните свободно да търгуват „по всички хори (области) на царството ми… и до която и да е земя или хора (област) да дойдат: или до Бдин, или Браничево и Бялград дойдат, или до Търново и по цялото Загорие ходят или до Преслав или Карвунската хора (област) достигнат, или в Крънската хора, или Боруйската, или в Одрин и в Димотика, или в Скопската хора, или Прилепската, или в Деволската хора, или в Арбанаската земя, или в Солун отиват, навсякъде да си купуват и продават свободно…“ От тази грамота се установява, че областите в България през XIII в. получавали имената си от административните им центрове, следователно Карвунската област е била наречена по името на главния й град Карвуна.
За този град има няколко исторически свидетелства и от XIV в. В грамота на Цариградската патриаршия от 1325 г. става дума за „Малахий, митрополит на Варна и Карвона“. Споменаването на Карвуна в титлата на варненския митрополит вероятно означава, че той е имал църковна власт и над Карвунската област. През 40-те години на XIV в. Карвунската област на българската държава вече била обособена като независимо феодално владение на болярина Балик. През 1346 г. той, наречен от Йоан Кантакузин „архонт на Карвуна“, изпратил братята си Теодор и Добротица с 1000 отбрани войници в помощ на византийската императрица в борбата й срещу същия този Кантакузин, който бил претендент за трона. Обстоятелството, че Балик бил помолен от императрицата за помощ и той действително се намесил с войска във вътрешните дела на империята, свидетелствува за политическата самостоятелност на този български владетел. Може да се предполага, че Карвунската област е била негово родово владение и че тя се е откъснала от българското царство значително по-рано от 1346 г. Имената Балик и Карвуна се срещат и в един откъслек от каменен гръцки надпис, намерен в подножието на средновековната крепост Мъглиш (Мюхлюз кале) до с. Аксаково, на 11 км северозападно от Варна. Може би това е надгробен надпис, понеже започва с името Георги с кръст пред него. Починалият вероятно е бил в служебни или роднински връзки с Балик, владетел на Карвуна.
Карвуна се споменава и в едно недатирано синодално решение на Цариградската патриаршия. Според него митрополитът на Несебър и Анхиало получавал в добавка Варненската митрополия и включените в диоцеза й крепости Петрин (Петрич), Проват (Провадия), Калата (Галата), Кичево (неустановено), Емона и Карвуна. Трябва да се предполага, че това синодално решение е издадено наскоро, след като Варна е била превзета от османските завоеватели (след юли 1389 г.), и поради това градът е останал без митрополит.

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site