Живота в средновековния град Калиакра

Представа за архитектурния план и за живота в средновековния град Калиакра през периода на неговия най-голям възход през XIII—XIV в. дават рушевините на доста сгради, останките от жилища, некрополът и редица движими паметници, открити в резултат на системно провежданите разкопки от 1965 г. насам. Към по-значителните обществени сгради се отнася архитектурният ансамбъл във Вътрешния град. По всичко изглежда, че той е бил замък на местния феодален господар с казарма за охраняващия крепостта гарнизон. Жилищата на обикновеното население, открити във Външния град и най-вече в Подграда, са главно от типа на полуземлянката, частично вкопана в земята. Тези полуземлянки са четириъгълни и се състоят от правоъгълно помещение с площ 15—20 кв. м и открито преддверие с площ 6—8 кв. м. В средата на правоъгълното помещение се е намирало открито огнище или каменна пещ. Друг тип са надземните каменни жилища. Те са били по-просторни и са се състояли от едно или повече помещения. Покрити били с керемиди, а в средата на централното помещение е било откритото огнище или каменната пещ. Намираният в тези жилища инвентар е твърде беден и сочи, че те са били обитавани от градско население, което отчасти се е занимавало със занаяти, отчасти със земеделие и най-вече със скотовъдство. Във Външния град, в западната му страна, близо до самия морски бряг са изровени останките на еднокорабна едноабсидна църква, дълга около 16 м и широка 9 м. Тя е била изградена през XIII— XIV в. и по план, конструкция, начин на градеж и украса на фасадите наподобява известните църкви от Несебър, Варна и Търново. Несъмнено е сходството й с църквата „Св. Параскева“ в Несебър. Водоснабдяването на градското население е ставало по няколко начина: от извора в западния край на първата землена укрепителна линия; от кладенци, издълбани из целия град; чрез водопровод, който водел до дн. с. Българево, отстоящо на 6 км от града, и чрез водоеми-водохранилища — единият във Вътрешния и другият във Външния град. По суша, чрез съществуващия тогава път, Калиакра се е свързвала на север с Мангалия, Карахарман, Кюстенджа и дунавските устия, а на юг с Карвуна, Кранеа (дн. с. Кранево), Варна, Емона, Несебър, Анхиало Созопол, Агатопол, Деркос и Цариград, а по други пътища — с вътрешността на България и най-вече с Търново и Дръстър (дн. гр. Силистра). И все пак основната й връзка с черноморските пристанища била по море. Особено тясна била тази връзка с Карвуна и Варна. Тя била осъществявана с лодки и по-малки кораби.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site