калиакра

Калиакра

Средновековният град-крепост Калиакра е разположен върху най-издадения нос (2 км навътре в морето) на българското крайбрежие. През XIII—XIV в. той почти заема площта на античния град Тиризис-акра, за което свидетелствуват както писмените паметници, така и данните на археологията.

От археологическа и историческа гледна точка интересът към средновековната Калиакра е твърде нараснал. Той е изразен в няколко изследвания с по-обобщаващ характер и с редица публикации на отделни археологически паметници и находки. Благодарение на това много въпроси от нейната история са получили сравнително добро разрешение.

От фортификационна гледна точка укрепителната система на средновековната Калиакра е едно от най-интересните явления не само в Черноморската област. Значителното издаване на носа навътре в морето и високите му стръмни скалисти брегове са служели за естествена защита. Ето защо не се е наложило изграждането на околовръстна крепостна стена. Калиакра била защитена с укрепителна система оттам, откъдето била най-уязвима — откъм сушата. И до днес в различна степен са запазени трите отбранителни линии. Те са разположени последователно една след друга и се простират от източния до западния бряг с отбранителен фронт на север. Историята на изграждането на укрепителната система на Калиакра започва от античността и завършва през втората половина на XVIII в. Редица пътеписци от XVII—XIX в. (Хаджи Калфа, Евлия Челеби, Венцел фон Броняр, Шарл дьо Пейсонел, Омер дьо Ел, Жан Лоран и др.) са оставили кратки описания или пък рисунки на укрепителните линии и най-вече на цитаделата. Допълнени с данните на редица турски документи от XVI—XVIII в., археологическите и пътеписните материали позволяват да се изгради точна представа за цялостната укрепителна система.

Трите защитни пояса са разчленили площта на средновековния град (тя е около 150 000 кв. м) на три части: 1) вътрешен град; 2) външен град; 3) подград. Всяка част на този средновековен град е имала свои обитатели, принадлежащи към различни съсловия на феодалното общество. В такъв вид планът и структурата на Калиакра в архитектурно, селищно и фортификационно отношение са се формирали през XIII—XIV в., като са онаследявали и някои елементи от предшествуващия по-ранен период.

Най-добре е запазена третата крепостна стена, която отбранявала вътрешния град, разположен в най-южната част на носа върху площ от 25 000 кв. м. Тя е преграждала пространство с широчина 38 м, но е дълга 60 м поради неравностите и особеностите на терена. Висока е била 9 м, имала е дебелина около 1,70 мие завършвала със зъбери. Между крепостната стена и феодалния замък, обграден също със стена, се е създавал затворен коридор. По него се преминавало през две разположени една след друга порти. Външната се е намирала в източния край на крепостната стена и е представлявала висока четириъгълна кула с проход от 2,60 м. От двете й страни били вградени каменни релефи, изобразяващи бойни сцени, а трети релеф с изображение на тракийския конник се е намирал в западната страна на входа. Тази порта се е затваряла с две врати — външна, спускаща се отгоре (катаракта), и вътрешна, двукрила. От двете й страни имало по-ниски правоъгълни кули. На 25 м от главната (външната) порта се е намирала втората (вътрешната) порта, която се затваряла с двукрила врата. Пред самата крепостна стена е имало ров, над който се прехвърлял подвижен мост към главната порта. Всичко показва, че Вътрешният град на Калиакра е бил изключително добре и разумно укрепен, което го правело трудно превзимаем.

Втората крепостна стена защищавала Външния град, който имал площ 25 000 кв. м. Тя е дълга 170 м и има ров, отделен с берма. Дебелината й е по-голяма — 2 м. Главната порта се намирала в средата и представлявала четириъгълна кула, в чиято западна стена били вградени два каменни релефа. От двете страни били разположени по-ниски правоъгълни кули и бастиони, В източния дял на крепостната стена има и една по-малка порта от типа на потерните. По-късно тя е била зазидана, тъй като е създавала уязвимост на отбранителната система.

Подградът (той заемал площ от 100 000 кв. м), обитаван от обикновеното население, е имал особена укрепителна система, която се е състояла от землено укрепление и една висока каменна кула. Земленото укрепление е дълго 440 м и се създавало от три ниски вала и плитки ровове пред тях. Валът е образуван от развалините на античната (първа) крепостна стена, а ровът има широчина 7 м и височина 2,5 м. В средата на земленото укрепление се е издигала единствената каменна кула на укреплението от типа донжон, която сега е запазена на височина 3,80 м. Тази кула е построена на мястото на късноантичната порта. Тя е имала предназначението на наблюдателен и команден пункт и изглежда е била доста висока; само отчасти е изпълнявала отбранителни функции и е служела за убежище. Същевременно е охранявала и прохода през земленото укрепление.

/ en /

>>още информация<<




 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site