Калиакра – пристанищен и търговски център

Растителността на нос Калиакра и по близкото му крайбрежие е бедна, главно тревиста и със степен характер. Тя не показва възможности за развитие на земеделие, а главно за скотовъдство и пчеларство. Както почти всички черноморски градове, Калиакра е играела ролята на пристанищен и търговски център. Това предполага, че част от жителите му са се занимавали с търговия и корабоплаване. За развито морско дело през втората половина на XIV в. говорят данните на редица генуезки документи, от които се вижда, че със своя флот деспот Добротица нападал генуезките колонии Килия, Ликостомо и Маврокастро, пленявал генуезки галери в открито море и водел морски сражения. Данни за социалната стратиграфия и населението през XIII—XIV в. предлага разкопаният във Вътрешния град некропол на Османова могила. Накитите, частите от облеклото, коланните токи и апликации и редица други предмети от погребалния инвентар показват, че в този некропол са били погребвани предимно представители на обикновеното българско население, а в твърде редки случаи представители на феодалната аристокрация. Преобладаването на накити, които не са работени по поръчка, от една страна, свидетелствува за силно развито ювелирно серийно производство, предназначено за пазара, а от друга страна, отразява и отчасти социалната диференциация на населението на града. Обстоятелството, че погребалният инвентар бележи пълно сходствос откривания в Търново, Видинско, Врачанско и други краища, показва несъмнения български характер на местното население.
Калиакра е била важен търговско-занаятчийски център в средновековна България и пристанище, от което се е изнасяло в големи количества жито, докарвано от вътрешността на страната. В досега откритите генуезки и венециански документи името на Калиакра не се споменава сред известните и големи житни тържища по Българското Черноморие (Анхиало, Варна, Вичина, Маврокастро, Ликостомо и Созопол). Изглежда, това се дължи на обстоятелството, че близо до нея се намирали три известни тържища за жито — Варна, Вичина и Ликостомо. Данните, които предлага един турски документ от 70-те години на XVIII в. за товаренето на жито в калиакренското пристанище в предшествуващия период, в значителна степен спомагат да се изясни поставеният въпрос. Тъй като брегът тук бил стръмен и стоварването на жито към пристанището било доста трудно, зърното се изсипвало в дупка, изсечена в скалата, която наподобявала кладенец. Тази дупка се намирала на 20—25 м извън рова на първото землено укрепление, което защищавало Подграда. За дъно на този кладенец служела една пещера, отворена към морето. Посредством подвижен мост, по който се пренасяло житото, то било натоварвано на лодки и оттам на закотвените в пристанището кораби. В непосредствена близост до тази пещера-пристанищно скеле се намирали три зърнени склада, които към края на XVIII в. били разрушени вече и изоставени. Проследяването на историята на Калиакра от късната античност (IV—VI в.) до късното средновековие (средата на XV в.) в същност най-добре може да разкрие нейното място в историята на Българското Черноморие през един продължителен период.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site