КАВАРНА

Името на средновековната крепост Каварна е засвидетелствувано в редица писмени извори от времето на Второто българско царство. То най-често се явява в италианските морски карти, с които си служели средновековните мореплаватели. Картата на Джовани Кариняно от началото на XIV в. е най-ранният извор, в който се среща името Каварна. То е отбелязано и в картите на Анджелино Дулцерт от 1339 г. и братя Пицигани от 1367 г., в атласа Луксоро от средата на XIV в., в Каталанския атлас от 1375 г., в морския атлас Пинели от около 1384 г., в Анонимната карта от XIV в., в картите на Джакомо Джиролди от 1422 до 1446 г., в Анонимния атлас от 1452 г., в картата на Бартоломео Парето от 1453 г., в морския атлас на Грациозо Бенинказа от 1471 г. и в много други карти до началото на XVII в. Няма съмнение, че пристанището на Каварна е било добре познато на венецианските и генуезките мореплаватели, които през XIII—XIV в. търгували с българските крайморски градове.
Каварна, но във формата Карнава, е спомената в два документа на Цариградската патриаршия от XIV в. С грамота от 24 юли 1370 г. цариградският патриарх Филотей Кокин отстъпил на варненския митрополит правото да управлява „патриаршеските крепости“ Галиакра (Калиакра), Тристреа (Дръстър), Карнава (Каварна), Кранеа (Екрене, дн. Кранево) и Гераниа (неустановено). В другия документ, който няма дата, но е поставян от изследвачите между 1318—1323 г., са изброени патриаршеските крепости, присъединени към Варненската митрополия: Карнава, Кранеа, Килия или Ликостомо, Гераниа, Дристра (Дръстър), Калиакра. Този списък на патриаршески крепости несъмнено трябва да се датира след 1370 г. Като крепост Каварна се споменава и в един списък на руски градове, т.е. крепости. Той е поместен в редица руски летописи. Този списък е бил съставен през последните години от съществуването на Второто българско царство, вероятно между 1387 и 1392 г., но по-скоро до 1388 г.
Първоначално Каварна е влизала в пределите на Второто българско царство, но през 40-те години на XIV в. вече принадлежала на българското деспотство в Добруджа.
Под османска власт Каварна вероятно попаднала скоро след юли 1389 г. заедно с Варна и цялото Добруджанско деспотство. Но още в края на същата година влашкият воевода Мирчо Стари (1386—1418) я превзел. В договор с полския крал Владислав от януари 1390 г. той между другото се титулува „деспот на земите на Добротица и господар на Дръстър“. Понеже с тази титла Мирчо Стари все още се кичи в друг негов документ от 29 юни 1391 г., но тя вече липсва в негова грамота от 27 декември с. г., с основание се предполага, че през втората половина на 1391 г. османската власт отново била установена в Добруджа. За втори път Мирчо завладял тези земи, включително и Каварна, като се възползувал от безпорядъка, настъпил в османската държава след тежкия удар, нанесен й от Тамерлан в битката при Анкара през 1402 г.
Този път власите за по-дълго време задържали Добруджа. В няколко свои грамоти — от 1406 до 1415 г. — Мирчо Стари се титулува и като „господар на двата бряга по цялото Подунавие, даже до Великото море и владетел на град Дръстър“. Същата титла е запазил и неговият син и наследник Михаил в грамота от 18 юни 1419 г.10 През същата или през следващата година султан Мехмед I предприел поход в Добруджа и отново я присъединил към Османската империя. Независимо че многократно преминавала от ръце в ръце, Каварненската крепост не е била разрушена, защото в нея през 1444 г. все още е имало турски гарнизон. Тя два пъти се споменава в едно писмо на Андреас де Палацио от 16 май 1445 г., участник в похода на полско-унгарския крал Владислав III Ягело до Варна през 1444 г. Палацио съобщава, че кралят го накарал да състави писмо до турските гарнизони на крепостите в Североизточна България, с което да бъдат приканени да се изтеглят от тях. Наред с крепостите по пътя на кралските войски — Шумен, Мадара и Петрич — в писмото са посочени Варна, Галата и Каварна на морския бряг. С наближаването на Владиславовите войски турците във Варна и Галата избягали с кораби, а местните жители се подчинили на краля на 9 ноември с. г. „Същия ден ги последваха и Каварна и жителите на другите крепости, чиито имена не си спомням, преди кралят да бе се появил със знамената си, и въпреки че се намираха под закрилата на тройни крепостни стени и морско пристанище“ — пише по-нататък Палацио. Следователно Каварна също е била напусната от турците, които са избягали с кораби.
Според хронистът от XV в. Филип Калимах подир завземането на крепостта Петрич Владислав III се насочил към Каварна „и я заел, понеже турските гарнизони, които били там, научавайки за неотдавнашните произшествия в Петрич, предпочели да не чакат пристигането на краля. По този начин християните завладели и превзели с войската и Макрополис, Калиакра, Галата, Варна и много други приморски градове, напуснати от врага.“
От Палацио и от друг участник в похода — Ханс Мергест — е известно, че от Петрич кралските войски поели към Варна, а не за Каварна. Може само да се предположи, че от Петрич Владислав изпратил отряд към Каварна и Калиакра. Със заемането на тези крепости Причерноморската област се оказала в ръцете на краля. След разгрома на Владиславовите войски в битката при Варна турците възстановили властта си във всички крепости в този край, включително и в Каварна. Оттогава крепостта на този град повече не се споменава в изворите, вероятно защото е била изоставена и постепенно разрушена. Градът обаче продължавал да съществува, макар в някои документи да е наречен село. В географска карта от 1507 г. вече е означен с точно предадено име — Каварна. Като село с българско население Каварна е отбелязана в османски регистър от 1573 г., в който се изброяват овцевъдите в Североизточна България и Добруджа. Дубровничанинът Павел Джорджич в записката си, четена на 10 януари 1595 г. пред седмоградския воевода Стефан Батори, посочва Каварна между християнските селища в приморската част на Добруджа, малко отдалечени от брега. Според османския пътешественик Евлия Челеби, който посетил Каварна през 1652 г., на морския бряг било само пристанището с житните складове, а селището, състоящо се от 300 бедни къщи, се намирало при планината, т. е. навътре от брега. От тези сведения се изяснява, че през XVI—XVII в. Каварна вече се е намирала на сегашното си място. Трябва да се отбележи, че в църковно отношение Каварна и околното крайбрежие представлявали екзархия, подчинена на Цариградската патриаршия до 1652 г., когато била присъединена към Варненската епархия, чийто митрополит като екзарх трябвало да плаща на патриарха 5000 аспри годишно.

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site