Исторически данни за Килия

През XIV в. Килия била оживено средище на международната търговия. Имала даже собствени парични единици — сомо и аспра по курса на Килия — и собствена мярка за тежина — килийски кантар.
Но макар да знаем, че генуезците притежавали в Килия общински дом и лоджия, банки и два склада, поне 16 къщи и една фурна, една вятърна мелница и едно шивашко ателие, дори малка корабостроителница, в която през 1360 г. била построена една панфила, в актовете не се среща известие за католическа църква — една от задължителните институции за всяко средновековно селище. От същите актове обаче научаваме за съществуването на православна църква — „Св. Йоан“, — което и обяснява факта защо градът е бил известен на цариградския патриарх. След 1361 г. нямаме данни за съществуването и дейността на генуезката колония в Килия. По всяка вероятност през 1360—1361 г. Килия била под контрола на татарите от Златната орда, с които генуезците били в добри отношения и от тях зависели дори големите им колонии по Кримския полуостров. Използуваните в разплащанията татарски пари сомо и аспра са доказателство за това. Но още тогава добруджанският деспот Добротица в съюз с турците, недоволен от татаро-генуезката експлоатация на произвежданите в земите му зърнени храни и други продукти, спъвал износа им, като с галерите си пречел на плаването към и от Дунавските устия. И вероятно скоро след 1361 г., т. е. след отслабването на Златната орда и отдръпването й от земите между Дунав и Буг (1362/3 г.), Добротица успял да овладее Килия, докато съседното й пристанище Ликостомо останало в ръцете на генуезците. През 1366 г. в Ликостомо бил съсредоточен генуезки флот за защита на крепостта срещу нападенията на Добротица, който сигурно искал да овладее и тази последна крепост от държавата си, останала в чужди ръце, но явно не успял, защото враждебните действия продължили и след това и през 1374 г. генуезците от Кафа изпратили в подкрепление на сънародниците си в Ликостомо галери „за водене на война с Добротица“. Така че Килия вероятно влязла трайно във владенията на Добротица, наследил я Иванко, а след това преминала в ръцете на влашкия воевода Мирчо Стари.
С нашествията на турците на Балканския полуостров и в Средна Европа ролята на Килия нараснала особено като начало на пътя към Брашов, Буда, Лвов и Краков. Според сключения на 15 март 1412 г. в Лублау договор Килия минала в сферата на унгарското влияние, оспорвано от влашките, молдавските, литовските и полските владетели. По това време тя явно продължавала да бъде важно пристанище, защото през лятото на 1424 г. византийският император Йоан VIII Палеолог се отправя оттук по море към столицата си Цариград след неуспешна мисия из Европа за създаване на обединен фронт за борба с турците; а през 1427 г. в Килия акостира баварският рицар Ханс Шилтбергер, доплавал с една византийска галера от Цариград до „един замък, който се нарича Килия и се намира там, където Дунав се влива в морето“. Наскоро стана известно, че през 1448 г., след неуспешната обсада на Цариград, турците с 65 кораба и многобройна войска направили опит да завладеят Килия, но били отблъснати от унгарския гарнизон, който я охранявал тогава. През 1465 г. Килия била завладяна от молдавския воевода Стефан, който през 1479 г. построил на отсрещния бряг един нов град, наречен Нова Килия. Не е ясно дали този град или Старата, Килия е превзел Баязид II през 1484 г., когато паднали двете последни християнски твърдини по черноморското крайбрежие — Килия и Маврокастро.
Много турски хроники съобщават подробности за падането на Килия под ударите на Баязид.
Той пристигнал там с огромна войска по суша и по море, обсадил крепостта на 6 юли 1484 г. и на 22 юли я превзел чрез предателство. Според съвременника на това събитие турския хронист Турсун бей, „Килия се намира приблизително там, където Дунав се влива в морето, и е силна крепост, издигната високо на дунавския бряг там, където реката извива така, че крепостта изглежда като на остров. Нейните стени и кули са високи и като че непревзимаеми“. Наоколо имало обработени полета, които турците утъпкали и си построили на тях лагер, а след превземането й отвлекли оттам „много роби и несметни богатства“.
От по-ново време е известно само, че през 1768 г. Старата Килия вероятно вече не е съществувала, а живот се появил отново в нея едва към средата на XIX в.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site