Един ден в Одесус

Първите заселници тук били малоазийски гърци. След втората половина на IV в. пр. Хр. проникнал осезателно и тракийският елемент. За връзките между полиса и вътрешните тракийски земи научаваме от надпис от средата на I в. пр. Хр. Тогава тракийският владетел Садала изпраща своя стратег (военачалник) Меногенес за изясняване на отношенията и по-скоро зависимостта на Одесус спрямо тракийския цар. Основното почитано божество в града бил бог Аполон, но скоро започнал да се почита и тракийският Дарзалас, назоваван още Великият бог. Почитан бил и Тракийският конник. На особена почит били здравеносните божества Асклепий и Хигия, както още Дионис, братята Диоскури, египетският Сарапис. Управлението в града било по гръцки образец. Мъжете участвали в народното събрание на Одесус, а над тях бил градският съвет. Начело пък стояли двама архонти. Двама градски чиновници (aediles) отговаряли за пазарите, снабдяването с храни, поддръжката на пътищата и обществените игри. Останалите градски съветници изпълнявали задачи, възлагани от архонтите. Те произхождали от съсловието на богатата местна аристокрация. От надгробна плоча от Одесус от римската епоха (II в.) узнаваме за бележития местен гражданин Асклепиадос. Той бил главен лекар на града, жрец на великия бог Дарзалас, гимназиарх и носител на множество почетни титли. С идването на римляните много от обществените и култовите сгради били подновени, а други изградени наново.

Основното средище бил градският площад (агора). На него бил поставен мраморен слънчев часовник, който отмервал времето. Имало гимназион и палестра (място за спортни игри), където се обучавали синовете на богатите жители на полиса. От най-стари времена тук е имало театър, а през римско време вероятно бил изграден и амфитеатър. В югоизточната част на града били термите (thermae). Тази банска постройка, заемаща площ от 7,5 дка, е най-голямата в пределите на България. Била е построена в края на управлението на император Антонин Пий (138-161), но доизграждана и след това. Просъществувала е до началото на IV в. Там жителите на града отмаряли сред приятната вода и се подкрепяли с храна и вино от магазинчетата вътре.  До баните имало храм на Асклепий и Хигия. Наблизо в югоизточната зона е имало друга, по-малка баня (balneum).
В града масово се посещавал театърът, където се гледали произведения на гръцки трагици и комици. Имало специални ложи за висшите управници и гости. Чужди владетели и видни граждани от други места имали специално запазени места и можели да посещават храма на изкуствата, когато си поискат. Като важна станция на западнопонтийския път от делтата на Дунав до Бизантион (Константинопол) и пристанище на Понта в Одесус били развити множество занаяти – производство на строителна и битова керамика, стъклени предмети, бронзопроизводство, железни предмети за стопанството. Тук е имало каменоделски ателиета за производство на строителни конструкции, скулптурни произведения и надгробна пластика. Възхищава със своята красота намерената женска глава от статуя на красива млада жена (края на II в.), която по своята прелест може само да съперничи на изящната дама от Дуросторум.
През II-III в., както и при управлението на Константин Велики (306-337), градът бележи икономически и културен подем. Населението му се разраства. Освен гърци и траки идват и много преселници от Сирия, Мала Азия, Егейските острови. С приемането на християнството Одесус става епископски център. Нападенията на авари и славяни от края на VI в. водят до постепенен упадък на този важен черноморски център.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site