Флорентин

ФЛОРЕНТИН

Останките на Флорентинската средновековна крепост се намират на ниско възвишение в местността Валя Турчилор близо до дунавския бряг при с. Флорентин. В същност се виждат само основите на къс от стена с обрушено лице. Градежът е от ломени камъни и бял хоросан с баластра. Около останките на крепостта се намират късчета от глинени паници със сграфито украса, характерна за XIII—XIV в. Археологически разкопки тук не са правени.

На една италианска военна карта на Балканския полуостров, датирана между 1394 и 1396 г., на запад от Видин условно е изобразен Флорентин с крепостна стена, три кули и зъбери. Над Видинската крепост е нарисувано знаме с кръст, означаващо, че тя все още е била под властта на цар Иван Срацимир. Съседната Оряховска крепост, която влизала в пределите на Търновското царство, вече била завладяна от турците — над нея има знаме с полумесец. Флорентин обаче принадлежал на Видинското царство.  Той бил превзет заедно с Видин след разгрома на кръстоносците при Никопол през 1396 г. от османския владетел Баязид I.

В един османски документ от XV в. се съобщава, че при похода си срещу Трансилвания през 1438 г. султан Мурад II преминал Дунава близо до крепостта Флорентин, „която се намирала в това време също в добро състояние“. Андреас де Палацио, участник в похода на полско-унгарския крал Владислав III Ягело против турците в 1444 г., на следващата година пише в едно свое писмо:

„И така, след като кралят премина в България през брода Оршова… на четвъртия ден ние видяхме Флорентин, а на шестия Видин, разположени отвъд Дунава, и няколко други здрави крепости в Българското царство, удобни за ръкопашен бой, които великият турчин от много години бе овладял и които нашият крал не пожела да превземе“.

От преведените два документа се изяснява, че Флорентинската крепост е била използувана и от турците. Това се потвърждава от османски регистри с данни за нейния гарнизон през XV—XVI в.  В един опис на военно-феодални владения в Софийско е отбелязано с дата 7. II. 1448 г., че тимарът на Шарабдароглу Насух се дава на Саруханоглу Мустафа — „той ще го владее и ще охранява крепостта Флорентин“.  Следващата бележка в описа, нанесена между 22. II. и 4. III. 1451 г., съобщава, че същият тимар се възлага на Ахмед бей от Видин — „той ще го владее, той ще бъде, както е обичаят, диздар (началник) в споменатата крепост, ще я охранява и пази“. За издръжката на флорентинския диздар бил отреден тимар, състоящ се от няколко села в Софийско. В тимарския регистър за Видински санджак от 1454/55 г. освен споменатия диздар Ахмед са посочени още 8 постоянни бранители на крепостта.  През 1560 г. постоянната ѝ охрана се състояла от 24 души.  В друг регистър за Видински санджак от втората половина на XVI в. са отбелязани два тимара, чиито собственици служили в крепостта Флорентин.  За значението на Флорентин може да се съди по някои сведения от XVI и дори XVII в. В мирния договор между унгарския крал Владислав II и султан Баязид II от 20 август 1503 г. между другото става дума и за „крепостите Флорентин и Видин с градовете и цялата област на Видин“.  Тази област, или т. нар. Видински санджак, напълно съвпадала с границите на Видинското царство на Иван Срацимир. През 1564 г. Флорентин направил впечатление на италианеца Джованандреа Громо като „силна крепост върху една скала, която е пазена с усърдие от (нападенията на) власите“. „Важен град“ е наречен Флорентин в писмото на влашкия воевода Михаил Витяз до австрийския ерцхерцог Максимилиан от 16. Х. 1598 г. В него се съобщава, че след като подпалили Видин, власите опожарили „важни турски градове като Плевен, Враца, Флорентин и Оряхово“ и избили турците в тях.  Столетие по-късно, в края на XVII в., италианският пътешественик Луйджи Марсили пише, че „Флорентин е крепост, построена върху една височина“.  От един ферман на султан Мустафа III до управителя и кадията на Видин от юни 1699 г. става известно, че въоръжени турци от крепостта Флорентин преминали Дунава във Влашко и отвлекли тамошни селяни със семействата, вещите и добитъка им.  Очевидно бродът при Флорентин е бил удобен за преминаване и се е използувал още по време на Второто българско царство.

През XVIII в. крепостта все още е била използувана. Австрийският капитан Щад през 1740 г. отбелязал следното за Флорентин: „Ние спряхме на една левга над Видин до една стара крепост, намираща се още в добро състояние, която при все това в случай на нападение, ако някога се превърне в главна опора на отбраната, не би могла да окаже голяма съпротива. Едно голямо село, наречено Флорентин, също както и крепостта бяха кацнали там“.  По-голям интерес представлява рисунката на Щад, на която е изобразена Флорентинската крепост. Тя е напълно запазена и има напълно средновековен облик. Крепостта има малки размери и се състои от голяма кула в средата и една малка ъглова, които, както и стените, завършват със зъбери.

На гравюра, издадена през 1826 г. във Виена, се вижда същата крепост с високо запазени стени и кули, но горната им част е вече срутена. През 1862 г. унгарският пътешественик Феликс Каниц видял само основите ѝ. Известният изследвач на българските земи пише, че няколко десетилетия преди неговото идване във Флорентин, както му разказвали местни жители, тя била съборена и материалът използван за строежа на укрепленията Кум баир и Гази баир във Видин.

Името Флорентин произлиза от Флорентиана — наименование на укрепление, споменато само от Прокопий през VI в.  Запазването на старото име до наши дни е дало основание да се мисли, че ранновизантийската Флорентиана продължила да съществува без прекъсване през средните векове.  Но тя едва ли е правила изключение от останалите римско-византийски крепости на Долния Дунав и по всяка вероятност е била напусната и срината при заселването на славяните през първата половина на VII в. Старото наименование Флорентиана, подобно на Бонония-Бдин, се е запазило като местно име, което преминало върху по-късно възникналото тук средновековно селище и неговата крепост. Ако се съди по облика ѝ на запазените рисунки от XVIII и XIX в., тя не може да е била построена по-рано от XII—XIII в.

От приведените данни за Флорентин може да се заключи, че той е бил втора по значение крепост (след Бдин) във Видинската област както по време на Второто българско царство, така и през османското владичество.

Кузев и Гюзелев – Български средновековни градове и крепости. Т.1 Градове и крепости по Дунав и Черно Море. С., 1981

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site