СТАРОБЪЛГАРСКО УКРЕПЕНО СЕЛИЩЕ ПРИ КАПИДАВА

От 1924 г. насам, с известни прекъсвания, румънски археолози са извършили археологически разкопки на римската крепост Капидава на Дунава в Северна Добруджа. Върху развалините на античната крепост са разкрити останки от средновековно укрепено селище, според разкопвачите съществувало от втората половина на IX в. до средата на XI в. Установени са пет жилищни слоя, като най-долния те отнасят към времето от княз Борис I до походите на киевския княз Светослав в България през 968—971 г. Останалите жилищни слоеве разкопвачите датират към последната третина на Х в. и към първата половина на XI в. въз основа на византийски монети, най-ранните от които са сечени от император Йоан Цимисхий (969—976). Керамиката в селището е представена преди всичко от гърнета с врязана украса и съдове от сива глина с излъскани ивици. Селището е било укрепено със стена, която приблизително следвала трасето на античната крепост Капидава. Средновековният укрепителен зид, с дебелина около 2 м, е изграден от ломени камъни в нередова зидария със спойка от кал и няма кули или други фортификационни съоръжения. Около стената има защитен ров. Според разкопвачите грубата средновековна оградна стена още от IX в. е защитавала византийско военно погранично селище с „автохтонно румънско“ население.

kapidava

Публикуваните археологически материали от това укрепено селище не говорят в полза на такива изводи. Жилищата и керамиката свидетелствуват за наличието на население, чиято материална култура е характерна за старобългарските центрове в Североизточна България — Плиска и др. Намереният в укрепеното селище глинен съд с врязани прабългарски знаци на плещите е доказателство за българския произход на местното население. Неоснователно е твърдението, че още през втората половина на IX в. укрепеното селище принадлежало на Византия и обитателите му изпълнявали гранична служба. Засега няма никакви писмени или археологически данни за византийско присъствие в Добруджа по време на Първото българско царство до 971 г., когато Йоан Цимисхий превзел цяла Източна България. Монетите на този византийски император са първите парични знаци, които се появяват масово в цяла Североизточна България след един тривековен безмонетен период. Същото се отнася и за укрепеното селище при Капидава.
По градеж и устройство укреплението при Капидава коренно се отличава от монументалните крепости в Плиска, Велики Преслав, Дръстър и други в Североизточна България и по Дунава, които са изградени от каменни квадри и хоросан. Грубият, непретенциозен градеж от ломени камъни без хоросан и липсата на кули и порти показват, че защитната стена с ров на селището е дело по-скоро на местните жители, отколкото на централната власт. Укрепяването на селището се е наложило може би в някое несигурно време, например при нашествията на маджарите в края на IX в. или по повод на навлизанията на византийския флот в Дунав. Името на това укрепено селище не е известно.

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site