Новград

НОВГРАД

Източно от Свищов, до левия бряг на р. Янтра, се намира с. Новград. Североизточно от него на около 4 км южно от брега на Дунав, се издига продълговатият хълм Калебаир, чийто северен склон стръмно се спуска към Янтра. Тук е съществувала средновековна крепост.  Тя е заемала западната част на хълма. Източната му достъпна страна е преградена с висок насип, в който вероятно се крият останките от крепостна стена. Следи от други крепостни съоръжения по повърхността не личат — теренът не е скалист и основите на средновековните стени и сгради с течение на времето са били засипани. По цялата повърхност на Калебаир в голямо количество са намирани късчета от кухненска и трапезна керамика със сграфито украса от XIII—XIV в. Тук са намерени и византийски монети от XII в.

Тази крепост несъмнено се е наричала Новград. Това име селото е запазило и досега. В хрониката на Нешри от XV в. тя е посочена между дунавските крепости на цар Иван Шишман след Свищов и преди Тутракан, но с името Нукесри. В хрониката се разказва, че по време на завоевателния им поход в Североизточна България през 1388 г. османските войски от Червен се насочили срещу Нукесри и неизвестната крепост Кръстовица и ги завзели.  К. Иречек основателно отъждествява Нукесри с Новград на р. Янтра.  Нукесри очевидно е изопачена форма на името Неокастро, както се е досетил още немският историк от XVI в. Леунклавий. Успоредното гръцко име Неокастро, което съответствува на Новград, показва, че крепостта води началото си от византийското владичество в българските земи през XI—XII в. За това свидетелствуват и намерените тук монети от XII в.

През 1461/62 г. Новград, заедно с Пиргос и множество други дунавски селища и градове под османска власт, бил превзет от влашкия воевода Влад Цепеш. В писмо от 11 февруари 1462 г. до унгарския крал Матиаш Корвин той съобщава, че в Пиргос, Батин и Новград власите убили 384 турци и българи.

За крепостта на Новград през османското владичество не се споменава. Тя навярно е била изоставена и разрушена след завладяването ѝ през 1388 г.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site