дръстър

ДРЪСТЪР

Най-важната българска средновековна крепост на Долния Дунав е бил Дръстър, наследник на римския град Дуросторум, наричан от византийците Доростол, а през османско време, пък и досега — Силистра. За средновековната история на града П. Мутафчиев е написал едно солидно изследване, но не е отделил внимание на крепостните съоръжения. Извършваните в Силистра от 1969 г. археологически разкопки хвърлиха известна светлина върху укрепителната система на средновековния град, за която нищо или почти нищо не се знаеше.

В крепостното строителство на Дуросторум – Дръстър засега се очертават три основни строителни периода. След разрушаването на късно-римската крепостна стена (от IV в.), чиито основи са разкрити на дунавския бряг, успоредно и до нея през V—VI в. бил изграден нов, по-масивен зид с големи обработени каменни блокове по двете му лица и пълнеж от залети с червен хоросан камъни. Разкрита е северозападната ъглова кула с петоъгълна отвън и кръгла отвътре форма.

Тази ранновизантийска крепостна стена след повдигането на терена с 0,60 м културен пласт е била поправена и към нея долепена новоизградена стена. От нея сега е запазен един къс с височина 4 м. Новата стена, която образува чупка и се явява продължение на ранновизантииския зид, също е градена с квадри по лицата и има пълнеж от камъни, залети с червен хоросан. Много от каменните блокове в тази стена са вторично използувани. Преустроена е била и разрушената ранновизантийска стена в югоизточния ѝ участък (навътре от дунавския бряг), след като теренът се повдигнал с 0,50 м. Към стената били долепени две правоъгълни кули, които фланкират отвън и отвътре прохода на новоизградената порта. Тя имала две врати — отвън падаща (катаракта) и отвътре двукрила. Стените на кулите, дебели 1,20 м, са изградени от големи квадри. От другата страна на портата вероятно е имало също такива две кули. По план, устройство и градеж тази порта не се различава от крепостните порти на Плиска и Велики Преслав, което означава че тя, както и възобновената стена край Дунава принадлежат на крепостта, изградена през Първото българско царство.

Дълго време след създаването на българската държава през 681 г. ранновизантийската крепостна стена в Доростол не е била поправена. За това съдим по културния пласт с дебелина повече от половин метър, който не се натрупва за кратко време. Преустройството и надстрояването на разрушените крепостни стени са били извършени значително по-късно, най-вероятно през първата половина на IX в., когато напредналото в обществено-икономическото си развитие българско общество е могло да предприема монументални строежи, а държавата имала нужда от силни опорни точки на Дунава. Пък и старобългарската керамика в посочения културен пласт свидетелствува, че славяни и прабългари се заселили върху развалините на изоставения от старото му население Доростол. По време на нашествията през VI—VII в. населението на Доростол наистина е бягало от града. Във Варна е намерена плоча с надгробен надпис на доростолския епископ Дулкисимос, който се приютил и починал в тогавашния Одесос. В катедралата на град Анкона в Италия се пазят мощите на св. Дазий, на чийто саркофаг е написано, че са донесени от Доростол. Следователно бягащите местни жители отнасяли със себе си светините на града, които никога вече не били върнати, защото не се върнало и старото му население.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site