Добруджанци

Добруджанците са най-североизточната група, населяваща цяла Добруджа (бивши Силистренски и Толбухински окръг), нея принадлежат и българите в Бесарабия, Молдавия и Украйна.

Степният и равнине терен позволява развитието на земеделието, и то предимно на зърнените храни, лозарството, а в последно зреме и на тютюнопроизводството. Традиционното земеделие тук се характеризира с най-ранното навлизане на земеделска техника – фабрични плугове, редосеялки, жътварки, локомобилни вършачки. По време на Възраждането тук са идвали котленски овчари със стадата си от овце. Било е развито говедовъдството и коневъдството.
Първоначално добруджанците живеят в скромни приземни жилища, но впоследствие и тук започват да строят удобни и хигиенични жилища със зидани печки и камини. Добруджанските жилища се характеризират с обширни стопански дворове и много селскостопански постройки, с просторни хамбари.

Характерно за добруджанци е румънското и южноруското културно влияние в бита и културата – следи от това влияние има в жилищата, в облеклото, в някои оръдия на труда и т. н. Така например желязната кола, означавана като каруца, с изписани сандъци и пеещи колела прониква от Румъния най-напред тук и след това се разпространява в останалите краища на България.

Безводието на терена е наложило построяването на ветрени мелници, които след Първата световна война са заменени с моторни мелници.

Облеклото на добруджанците е черно за мъжете, докато при жените може да сесрещне както двупрестилченото, така и сукманеното облекло. Двупрестилчено облекло носи завареното местно население – гребенци, шиковци, както и преселниците от Разградско, докато сукманеното облекло е пренесено тук от преселниците от Тракия и Средна Стара планина.

В храната на добруджанците видно място заемат тестените изделия и млечните произведения. Тук се среща т. н. катък-сирене. Характерно за населението, което е живяло в Русия, е употребата на каймак и на сметана (Ножарова, 1974: 27).
В Добруджа са били много добре развити и някои занаяти: коларо-железарският, кожухарският, бъчварският, съсредоточени предимно в градовете.

Характерни музикални инструменти за тази етнографска група са гайдата с висок пискун (джура гайда), малката гъдулка, кавалът без пискун и физхармониката.

Много добре е било развито коледуването на възрастни коледари с богат песенен репертоар, сурвакането с дрянови суровакници от децата, обредните огньове на Сирни заговезни, кукерските игри, при които бабата играе ръководна роля, Пеперуда за дъжд, означавана тук като додола, и другият обичай за дъжд – Герман. Добре представении са обичаите и обредите на Гергьовден, Еньовден, Лазаруване и пр.

Добруджанските особености на културата и бита са резултат от интегрирането на културата на местното население и мигриралите тук балканци и тракийци, приявното влияние на румънския и южноруския бит и култура.

С развитието на пътищата и съобщенията, на търговията, с навлизането на знанията и образованието сред широките народни маси традиционната култура на българите се разрушава като система, намаляват или съвсем изчезват регионалните и локални особености. По този начин етнографските грепи се размиват, културата на населението се интегрира, изравнява. Този процес протича по-бързо в градските центрове, в равнинните райони и малко по-бавно в планинските селища, където традиционната култура все още може да бъде проследена.

Оттук и неотложната задача, която стои пред българските етнолози – да се обхванат все още наличните прояви на тази култура в архивите на областните и националните институти, занимаващи се с проучването на традиционната народна култура.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site