ГЮРГЕВО

Срещу Русе, на малък остров непосредствено до град Гюргево на левия дунавски бряг, сега свързани с изкуствен насип, едва личат останките от средновековната крепост Гюргево. От развалините се вижда, че тя е имала четириъгълен план. Градена е от ломени камъни и бял хоросан, примесен с баластра. В зидовете личат леглата на вътрешни напречни и надлъжни греди. Този градеж, както е известно, е характерен за XII—XIV в. в българските земи.
Археологически разкопки и по-скоро сондажни изкопи са направили тук румънски археолози през 1955 г. Сега разкопките са подновени. Наред с предмети от периода на османското владичество били намерени фрагменти от трапезна керамика със сграфито украса, която се датира в XIII—XIV в. А в сегашния град Гюргево — предимно до дунавския бряг — са открити няколко византийски монети от XII—XIII в., между които и две златни перпери — от Йоан III Батаци (1222—1254) и от Михаил VIII Палеолог (до 1261). Тези монети, както и сграфито керамиката сочат за връзки между тукашните два бряга през XII—XIV в.
Понеже крепостта е разположена на остров до левия бряг, румънските историци са убедени, че тя е била изградена от влашки воеводи и в началото владяна от тях. В румънската историография се приема, че създател на крепостта е влашкият воевода Мирчо Стари (1386—1418). В подкрепа на това твърдение се посочва само казаното от Влад Дракул, син на Мирчо Стари, на бургундските му съюзници, с които през 1445 г. обсаждал и превзел намиращата се в турски ръце крепост Гюргево. Според хрониката на Жан дьо Ваврен, когато по време на обсадата се запалили дървените конструкции на крепостта, субашията — началникът на турския гарнизон — разбрал, че по-нататъшната съпротива е безмислена, и се предал с хората си на влашкия владетел с условие да пощади живота им „и го помолил да се смили и да спре нападението, за да могат те да изгасят огъня и да му предадат крепостта цяла и неповредена“. „Влашкият владетел, който много желаеше крепостта да му остане цяла и неопожарена, за да осигури това, взе като заложници субашията и 30 по-видни турци. След това отиде при Рено дьо Комфид (бургундски военачалник), който поддържаше с голяма сила нападението срещу онези, които гасяха огъня, и му каза, за бога, да спре бомбардировката, защото турците се предали нему с условие да им запази живота и имота им, за което той вече взел като заложници субашията на кастела и 30 турци. И каза няколко пъти: „За бога, оставете да загасят огъня, за да не изгори моята крепост, защото е най-силната на Дунава и която може много да вреди на всички християни на отсамната страна, ако е в ръцете на турците. Защото когато турците искат да нахлуят във Влашко или в Трансилвания, те преминават с конете си на този остров и оттук по моста на кастела, който е над ръкава на реката, идваща от Влашко, навлизат в цялата страна и оттук пренасят всичко заграбено. Така че когато власите ги преследваха, за да си възвърнат имуществото, нищо не можеха да им сторят благодарение на казания кастел. Но когато турците минаваха оттатък, власите винаги ги застигаха по средата на реката и ги хващаха за опашката, убивайки мнозина и вземайки много пленници.“ Тогава господин дьо Комфид, като видя как стоят работите, му каза: „Идете при господин кардинала и при господин Дьо Ваврен (главните ръководители на похода), за да узнаете тяхната воля и после да ми съобщите, защото по нея ще се водя.“
„Тогава владетелят на Влашко пришпори коня си, препускайки бързо към кардинала, комуто разказа, като добави още че: „Ако мога да получа отново моята крепост цяла, която баща ми стояние да завладеят наново Гърция.“ На тези, които го слушаха, им се стори, че той не мисли какво говори само и само за да получи отново своята крепост цяла и неповредена; защото той казваше още че няма камък в тази крепост, който да не е струвал на баща му (Мирчо Стари) буца каменна сол, която се добива във вид на камък във влашката земя.“
Очевидно Влад Дракул всячески се стараел да убеди съюзниците си да запазят крепостта и поради това привеждал всевъзможни доводи, които не хващали вяра дори и у незапознатите с местната история чужденци. Впрочем Мирчо Стари наистина е владеел за известно време Гюргево, както ще се види по-надолу, и е напълно възможно той да е извършил поправки на крепостта. Но това съвсем не означава, че тя е построена от него, както Влад Дракул се е мъчил да убеди бургундците.

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site