Гюргево в османски ръце

 

След като попаднала в османски ръце, Гюргевската крепост представлявала непрекъсната заплаха за сигурността на Влашко. Поради това редица влашки владетели през XV—XVI в. при опитите си да се освободят от тежката опека на султаните първо нападали Гюргево. Мирчо Стари (1386—1418) пръв успял да я отнеме за известно време от турците, най-вероятно след тежкото им поражение при Анкара през 1402 г., когато в османската държава настъпили междуособици. Вече на 23 септември 1403 г. Мирчо Стари е бил в Гюргево, където подновил договора за съюз с полския крал Владислав II Ягело. Пак в „Гюрговь градь“, т. е. в крепостта Гюргево, Мирчо издал на 11 май 1409 г. дарителна грамота на един манастир. Едва султан Мехмед I (1413—1421) възстановил реда в държавата си и си възвърнал взетите от Мирчо крепости в Добруджа и на Дунава, между които и Гюргево, вероятно към 1419—1420 г. Според османския хронист Шюкрюллах този султан се насочил срещу власите и възстановил разрушените от тях крепости, включително и Гюргево. За разрушаването на тази крепост от власите и за „построяването“, т. е. поправянето й, от Мехмед I известяват редица османски хронисти. За втори път се удало на влашкия воевода Дан II с помощта на унгарския крал Сигизмунд да завладее през 1427 г. и да задържи за кратко време Гюргево, като поправил крепостните му стени. През 1445 г. по настояване на Влад Дракул бургундците заедно с неговите 6000 власи обсаждали Гюргево безуспешно. Едва когато натрупали дърва под крепостните стени и кули и се подпалили дървените конструкции в горната им част, турският гарнизон от 300 души се предал. По този повод Влад Дракул с писмо поискал помощ от гражданите на Брашов, „защото бог даде, за щастие на християните, тази крепост, която беше в ръцете на неверниците, и тъй като укрепленията в нея изгоряха, сега отново я укрепяваме…“ Власите не успели да се задържат тук дълго време — според османския хронист Орудж бин Адил през 1449 г. румелийският бейлербег Караджа бег възстановил крепостта. Влад Цепеш писал в Гюргево на 11 февруари 1462 г. на унгарския крал, че е завладял крепостта и веднага я изгорил. Настъпил няколковековен период на неоспоримо османско господство над Гюргево, нарушено само от влашкия воевода Михаил Витяз. След безуспешен опит през 1594 г. на следната година той превзел крепостта заедно с трансилванския владетел Сигизмунд Батори и с унгарци, молдавци и италианци.
Въпреки многобройните преустройства и поправки, които претърпяла Гюргевската крепост през целия период на съществуването й, тя запазила средновековния си облик дори до началото на XIX в. Според руския генерал граф Ланжерон „в ръкава на реката, който минава през града (Гюргево), се намира малък остров, на който е изградена старинна крепост като строените от генуезците крепости в Бесарабия и Крим преди 400 години. Тази малка крепост, която няма 500 крачки обиколка, е много висока“. Съгласно Одринския мирен договор от 1829 г. крепостта била разрушена на следната година, а град Гюргево присъединен към Влашко.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site