ВИЧИНА

Има един град в средновековната история на Долни Дунав, за чието местоположение и до днес, вече повече от век, учените не са казали последната си дума. Локализират го от устията на делтата чак до остров Пъкуюл луй Соаре (360 км нагоре по течението). И като че ли във всяко предложение има колкото „за“, толкова и „против“. Защото Пъкуюл луй Соаре е остров, а като остров е представена Вичина върху редица италиански морски карти, като например картата на Пиетро Весконте от 1321 г., картата на Марино Санудо също от 1321 г., картата на Г. Солери от 1385 г., на Паскуалини от 1408 г., на Жиролдис от 1426 г. и на тази на Андреа Бенинказа от 1508 г. Като разположена на голям остров в Дунавската делта я описва и един испански францискански монах от средата на XIV в. Но археологическите материали, а и някои други фактори категорично изключват отъждествяването на Вичина с този остров. Името на румънския град Мачин е фонологически най-близко до Вичина (Вечина, Дичина), намира се нагоре по реката преди разклоняването й в делта и е разположен на един от малкото долнодунавски бродове. Но съображенията против еднаквостта на средновековния град и днешното селище не са за пренебрегване. Същото важи и за Исакча, Тулча, Махмудия, Сомово, Никулицел, Черна вода. А най-прославеното, посещавано от италианските мореплаватели и търговци пристанище на Дунав, което през XIII—XIV в. често се назовава „реката на Вичина“, едва ли може да се отъждестви с днешния Исмаил, който е в самата делта и единствено по Килийския ръкав може да се стигне до него.

С етимологията на името Вичина досега са се занимавали само двама румънски учени — Н. Гръмадъ и П. Дякону. Първият го смята за румънско от уест — „близък, съседен“, т. е. град близо до морето, а вторият използува това значение като едно от доказателствата си, че Вичина е Пъкуюл луй Соаре, т. е. пристанище, близо до големия град Дръстър. Но различните изписвания, особено във византийските извори, ту като Дицина, ту като Вицина поставят редица езиковедски проблеми, които биха били разрешени вероятно едва след окончателното локализиране на града.

И все пак Вичина е съществувала. Безспорно доказателство за това намираме в многобройните нотариални записи на генуезците в метрополията и колониите Пера, Кафа и Килия, по портуланите и многобройните морски карти от XIV—XVII в., у византийските автори и документи. Дали обаче Вичина е Дицина на руските търговци и воини от IX в., които според византийския император Константин Багрянородни по пътя си към Цариград, след като преминели река Варна, спирали на река Дицина и оттам продължавали до Несебър? Едва ли, защото и в морските карти от по-късно време срещаме едно название Лавица, Вица — там, където се пада устието на река Камчия, което явно е изкривена форма на средновековното й название Дича или Тича. Същата река има пред вид и Анна Комнина, когато говори за похода на баща си, византийския император Алексий I Комнин, срещу печенегите през 1088 г. Но когато споменава за град или крепост със същото име (Вицина) наред с Дръстър, владяна от някой си Сеслав, тук става дума за някоя от многобройните дунавски крепости, а дали тя е идентична с града-пристанище и генуезка колония от XIII—XIV в., засега поне е трудно да се каже.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site