Вичина, Килия и Ликостомо

Делтата на река Дунав била известна на морските народи още от най-дълбока древност, особено на онези от тях, които по едно или друго време плавали по Черно море било за търговия, било с намерение да ограбват или подчиняват населението по неговите брегове. От тази делта — един природен феномен, изменящ се и до днес под влияние на редица природогеографски фактори — те са навлизали дълбоко навътре в континента, използувайки прекия воден път, за да разширят своето влияние или да установят политическата си власт. А ръкавите, които образуват Дунавската делта, винаги са били вратите към този път. Те са направили впечатление още на Херодот, бащата на историята, който подробно ги описва. Много сведения за делтата на река Дунав намираме у гръцките и римските, а и у по-късните византийски автори.

С установяването на византийската таласократия (монополно право за корабоплаване) през IV в. безспорно византийците са тези, които от Черно море могли свободно да навлизат с корабите си в Дунавската делта и нагоре по реката за превозване на войски или стоки. Не след дълго по двете страни на река Дунав се заселили славяните, след това дошли и прабългарите, които отседнали първоначално именно тук, в Онгъла, близо до Дунавските устия. При естественото развитие на новообразуваната българска държава земите от двете страни на Долни Дунав, включително и делтата, били неизменно в нейните предели.
След падането на българските земи под византийска власт в делтата отново редовно плавали византийски кораби, за да пазят границите на империята и да поддържат администрацията всред чужд сродното й население. За дунавските градове през този период византийските автори говорят най-общо, като само за Дръстър и Дицина (Вичина) споменават във връзка с бойни действия. Така че освен от арабския географ Идриси (XII в.) няма никакви други писмени сведения за икономическото положение на тези градове. Разкопките и намерените монети на различни места по Дунавската делта също не са достатъчни, за да се правят заключения за стопанския им облик.
Много скоро след възстановяването на българската държава в края на XII в. земите от двете страни на река Дунав били включени в територията й, а устието на Дунав станало неразделна част от българското царство. По-късно, по време на татарските нашествия, животът около делтата изглежда запада, за да го намерим към края на XIII в. възроден и укрепнал във Вичина, а през XIV в. и в Килия и Ликостомо, когато търговци от Генуа, Венеция и Флоренция дотолкова държали на връзките си с пристанищата в Дунавските устия, че техни представители трайно оседнали там и образували свои колонии. Много от сведенията за тези градове дължим изключително на италианските колонисти, които при липсата на домашни, български извори все пак дават добра представа за местоположението, облика и стопанския живот в трите града — генуезки колонии в делтата на река Дунав.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site