бдин

БДИН

Средновековната крепост на град Видин, известна с името Бабини Видини кули или просто Баба Вида, се намира на дунавския бряг, който тук е нисък и равен. Тя е единствената у нас почти изцяло запазена крепост от времето на Второто българско царство.

Кратки описания или бележки за Баба Вида са оставили Ф. Каниц, К. Иречек и др. Най-подробно е описал тази крепост Ст. Михайлов, който извършил тук археологически разкопки с много важни резултати.

В сегашния си вид крепостта има форма, близка до квадрат, ориентиран с ъглите си по световните посоки, със страна около 70 м и застроена площ около 5000 кв. м. Крепостта се състои от две стени — вътрешната е висока, с 9 кули, докато външната е по-ниска, свързана с 2 кули. Между двете стени се образува почти незастроен външен двор. Около крепостта е изкопан дълбок и широк ров. Заградената от вътрешната стена площ е застроена с прилепени към нея засводени помещения, които обкръжават малък двор.

Вътрешната стена, която представлява същинската крепост, е запазена на някои места до първоначалната си височина. Зъберите ѝ или са съборени, или зазидани. На три ъгъла на стената има по една кула (III, IV и Х), а на южния ъгъл те са две (VIII и IX). Стените, обърнати към сушата, също са укрепени с кули. Югозападната стена има две кули, макар и с по-малки размери (VI и VII). Те сега почти не се забелязват — горната им част е съборена, а отвън към тях е пристроена турска казармена сграда. На северозападната стена има една кула (IV), а на североизточната се издига входната кула (II) на вътрешната крепост. Кулите имат четириъгълна, почти квадратна форма и се издават навън от крепостната стена. Те са многоетажни. Някои от тях в долните си етажи имат тесни бойници, които навътре се разширяват. Всички кули освен III и IV са съборени до равнището на крепостната стена, а някои и по-ниско. При кули III и IV, върху които по-късно бил поставен покрив, отворите между зъберите изпълняват ролята на прозорци.

В градежа на вътрешната крепост личат различни строителни периоди. При археологическите проучвания е установено, че тя отчасти е стъпила върху крепостната стена на римския град Бонония и че са запазени останки от раннобългарската крепост. Под кула Х на Баба Вида са разкрити основите на антична многоъгълна кула, която поради големите си размери излиза извън очертанията на средновековната крепост. Обаче върху римската кула, запазена на височина 2 м, лежи междинен зид от правоъгълни каменни блокове. С основание този зид се смята за останка от крепостта, която била издигната през Първото българско царство върху разрушената вече римска крепостна стена. С подобни блокове, стигащи на дължина до 1,50 м, отчасти е изградена и кула IX до южния ъгъл на Баба Вида. Тази широка, мощна и със суров вид кула, може би също е останала от раннобългарската крепост. Кула III, която датира от XIII в. или по-скоро от XIV в., е стъпила на римската стена. Тук липсва междинен зид от Първото българско царство. Следователно стените на Баба Вида не съвпадат с очертанията на раннобългарската крепост, а и тя не следва трасето на римската стена.

Запазените стени и повечето кули на вътрешната крепост очевидно са строени през Второто българско царство. В по-голямата си част те са изградени, подобно на другите крепости у нас от същото време, от ломени камъни с грубо обработени лица, но с добре измазани фуги. Хоросанът е бял, с баластра. Кули III и IV бележат най-късния етап в строителството на Баба Вида преди османското завоевание. Те са високи, тънки и стройни, като достигат 16 м височина при сегашното повдигнато с около 3—4 м равнище на външния двор. В горната си част личат водоравни пояси от по три реда тухли и декоративни мотиви от взидани тухли — отличителна черта на българската архитектура през XIII в. и особено през XIV в.

>>още информация<<

/ en / de /

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site