баба вида

Баба Вида през османското владичество

По време на османското владичество вътрешната крепост претърпяла значителни промени при преустройството ѝ за отбрана с огнестрелна артилерия. Кулите, без III и IV, били сринати до равнището на стените, чиито зъбери също са били съборени или пък зазидани. По-късно стените и някои кули били надстроени с общ парапет, граден от тухли, с отвори за топове и с наблюдателници. От тази отбранителна линия са изключени кули II, VI и VII, които, разрушени и скосени в горната си част и с прибавените отвън подпорни стени, добили облика на контрафорси.

Така с развитието на огнестрелното оръжие средновековните кули загубили първоначалния си вид и предназначение. Изградените от камък засводени помещения във вътрешнокрепостната площ, наредени в един или два реда покрай стените, също са от османската епоха. В тях сега се извършват археологически разкопки, за да се търсят останки от средновековни български сгради. Натрупаната върху сводовете на тези помещения пръст, подкрепена откъм вътрешния двор с подпорни стени, образува обширна тераса покрай бойния парапет. От вътрешния двор към тази тераса води широк засводен проход — рампа. Отвън към крепостната стена са прибавени няколко контрафорса, казармено помещение и един резервоар. Към османската епоха се отнася и външната стена на Баба Вида с двете кули I и XI, която огражда замъка от три страни, без югозападната.

Феликс Каниц, който се основава на ръкописните бележки върху един план на Видин от 1731 г., смята тази стена, както и крепостния ров за дело на генерал Ветерани по времето на австрийската окупация на града през 1689—1690 г. Обаче във външната стена личат няколко строителни периода. Например горната ѝ част с бойниците, както и наклонената облицовка отвън безусловно са от по-късно време. По този начин е облицовано изветрялото западно лице на кула V на вътрешната стена, което очевидно е станало през османската епоха. Следователно зидът под облицовката на външната стена е от по-ранно време. За изясняването на неговия произход са необходими архитектурни и археологически сондажи.

Трябва обаче да се подчертае обстоятелството, че входна кула I, която по план и градеж не се различава от другите средновековни кули на вътрешната крепост, е свързана именно с външната стена. От главната фасада на кулата се издава един тънък, но вече разрушен зид, който в долната си част е продължен от външната стена. Кулата е на два ката, като долният е устроен във вид на проход с две порти, а горният е завършвал със зъбери. С поставянето на покрив отворите между зъберите са станали прозорци. При археологически проучвания се установява, че „австрийската“ кула XI на югозападната страна в основата си е била шестоъгълна, а по-късно получила осмоъгълна форма в горната си част. Тази кула е строена през османската епоха.

Крепостният ров вероятно води началото си от средните векове, тъй като Баба Вида, за разлика от повечето ѝ съвременни крепости, се намира почти на равно място и за нейната защита е трябвало да се създадат допълнителни съоръжения. Близостта на Дунава и ниският бряг са позволявали крепостният ров да се пълни с вода. Входът на крепостта е на североизточната страна. През входна кула I (на външната стена) се влиза във външния двор и през входна кула II (на вътрешната стена) се достига вътрешният двор.

>>още информация<<

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site