балчик

Археологически данни за Балчик

Археологическите данни са категорични. Балчик е единственото място северно от Варна, където досега е намерена не само керамика със сграфито украса от времето на Второто българско царство, каквато има на Чиракман баир до Каварна и на Калиакра, но и византийски белоглинени и червеноглинени блюда с рисувана и врязана (сграфито) украса от XI—XII в. Фрагменти от тези съдове са пръснати по повърхността на хълма Джини баир в Балчик. При разкопки на този хълм през 1978 г. били разкрити останки от средновековни жилища, като в едно от тях имало 34 паници и две монети от византийския император Йоан II Комнин (1118—1143 г.). Находките от друго жилище са датирани с медна монета от българския цар Константин Асен (1257—1277 г.). От яма за зърнени храни произхожда монета от император Мануил I Комнин (1043—около 1050 г.), а монета от Алексей I Комнин със сина си Йоан (около 1092 г.) е намерена на хълма преди разкопките. На повърхността на съседния Сусам баир също са намирани фрагменти от средновековна керамика, а в центъра на гр. Балчик, при изкопни работи източно от централния площад били открити сграфито паници.

Както се вижда, средновековните археологически материали от Балчик и писмените исторически извори за Карвуна по време — XI—XIV в. — напълно съвпадат, което е доказателство за отъждествяването на Карвуна с Балчик. По-трудно е да се потърси отговор на въпроса, защо изчезва името Карвуна и вместо него се появява турското Балчик. Единственото приемливо предположение засега е, че завземането на град Карвуна от турците (през 1389 г. заедно със земите на Добруджанското деспотство) било придружено с доброволното или по-скоро насилственото изселване на местното българско и изобщо християнско население. Вместо него тук дошли мюсюлмани, които сменили не само името на града, но и всички местни названия. В подкрепа на това становище може да се посочат сведенията на два независими един от друг източника. В най-ранния засега датиран османски документ с данни за град Балчик — един регистър на овцевъдите в Североизточна България и Добруджа от 1573 г. — от големите крайбрежни селища във Варненска каза (околия) единствено Балчик имал само мюсюлмани-овцевъди, докато останалите значителни градове и села (Варна, Галата, Кестрич, Екрене и Каварна) имали само българи и изобщо християни-овцевъди с изключение на Варна — тук имало и няколко мюсюлмани. Павел Джорджич в посочената вече негова записка от 1595 г. също отбелязва, че от крайморските селища на Добруджа единствено Балчик е населен само с турци. Балчик действително останал изцяло мюсюлмански град до Руско-турската война в 1828—1829 г.,  Възможно е, разбира се, и друго обяснение: новото и старото име на града — Балчик и Карвуна за известно време да са били използувани успоредно — първото от османската власт и от турското население, а второто от българите и изобщо от християните. Например според  дубровнишки източник от края на XVI в. български търговец от Пловдив обиколил Дели Орман и Курвенац през 1596 г. и закупил кожи за износ, а през 1599 г. дубровнишки търговец доставил от Провадия и Курвенац 800 кожи.  Има известни основания в близкото до Дели Орман и до Провадия Курвенац да се види изопачена форма на името Карвуна.  Освен това наред с Балчик на крайбрежието Павел Джорджич споменава Корбир като селище малко навътре от морския бряг между Каварна и Екрене (сега Кранево).  Дали издателят на записката, написана от П. Джорджич, правилно е разчел името Корбир, не е известно, но то много напомня на Карвуна.

Така или иначе, името на средновековния български град Карвуна след XVI в. напълно е забравено и споделя съдбата на редица други български средновековни крепости, чиито наименования отдавна са изчезнали.




facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site