Анхиало

 

Поморие е един от най-старите наши градове, основан около 509 г. пр.н.е. като колония на античния град Аполония на мястото на по-старо тракийско селище. Наречен е Анхиало, което означава „край сол“, „край плитко море“. Аполонийци го отредили за своя емпория (тържище), много удобно с полуостровния си врязък в морето, а и благодатно с производството на сол от местните траки. По този начин те си осигурили контрол над крайбрежния път, изпреварвайки основаната малко по-късно след Аполония нова гръцка колония Месамбрия. През II в. пр.н.е. двата големи града дори воювали помежду си, защото Месамбрия се опитала да отнеме Анхиало, разрушавайки крепостните му стени. Стратегическото разположение на полуострова в центъра на големия Бургаски залив определя и неговата по-нататьшна съдба. В периода I в. пр.н.е. – I в. Анхиало вече е център на стратегия (област) в Одриското царство. С превръщането на Тракия в Римска провинция започва периода на най-голям разцвет на Помопие. В местността Палеокастро (стара крепост) се изгражда един от най-големите по територия антични градове по нашите земи под името Улпиа Анхиалос по родовото име на римския император Марк Улпий Траян. Според поета Овидий той е голям град, културен център и военна крепост. Тук е имало нимфеум, бани, храмове, гимназион и басейн с топла вода. През римско време върху сечените монети в Анхиало са изобразявани божествата на здравето и лечението, богинята на плодородието Деметра, бога на виното Дионис, образите на императорите и съпругите им, кораби, делфини и риби. Анхиалското монетосечене значително изпреварило това на старите градове-държави Аполония и Месамбрия. През VI в. цветущият град е подложен на множество варварски нашествия. На този бряг Византия изпитва удара на аварите, докато славяните ги изтласкат зад Дунава. Пред стените на крепостта през 708 г. хан Тервел разбива византийската войска, но въпреки това градът успява да задържи своето първенствуващо положение. Дълго съществува като част от Източната римска империя, докато през 740 г. вследствие на природен катаклизъм е разрушен и днес неговите останки се намират под морското ниво. През 784 г. по заповед на императрица Ирина, майка на малолетния император Константин Лукреп, се изгражда селище на ново място. При възстановяването му градът израства върху терен, на който и днес се намира старата градска част. По времето на хан Крум той влиза в Българската държава с имената Въхело и Тутхом. През цялото Средновековие Поморие запазва своето положение като главен транспортен, търговски и военен център на Причерноморска Тракия. Това е и причината градът да стане „ябълката на раздора“ между България и Ромейската империя. Вследствие на редица военни операции по суша и море, най-известната от които е битката при река Ахелой от август 917 г., при която армията на ромеите е унищожена от войските на Симеон Велики. През този период градът е ту в пределите на България, ту на Ромейската империя. Българският цар Калоян го затвърждава в държавата си, но Анхиало пострадва и от кръстоносците, които разрушават прочутите му бани. Възмогва се отново като български град преди завладяването му от турците през 1453 г.
В пределите на Османската империя Поморие получава особен статут на пристанищен град. В него се установява византийската императорска фамилия Кантакузи, васална на султана. През XIV в. техен потомък е Михаил Кантакузин, който има големи сараи (дворци) в Анхиало и Истанбул. Той е необуздано алчен, заграбва солници, спекулира със строежа на кораби, подкупва турски везири и гръцки владици. Предизвиквайки интриги между тях, успява да натрупа голямо богатство, но е обвинен в предателство и обесен през 1578 г. пред портата на Анхиалския си сарай. Братята и синовете му успяват да избягат във Влашко. В турски регистри от 1488 и 1676 г. градът фигурира с името Ахули, а до 1884 г. е отбелязван като Ахило, Анхиоло, Анхиало. Производството и търговията със зърно, вина, риба, дървен материал и други земеделски произведения, които имат главно значение за просперитета на града, постепенно се изместват от солодобива. В периода XV – XIX в, Анхиало е един от двата най-големи солодобивни центрове в Османсаката империя ( другият е Солун ).
Въпреки общия упадък на черноморските градове по време на Турското робство, при Освобождението на България Анхиало все още е главен град на Причерноморска Тракия. Редица обективни и субективни причини обаче довеждат до неговия упадък. Построяването на първото съвременно пристанище в съседния Бургас, както и опожаряването на Поморие, са главните от тях. На 30 юли 1906 г. стихиен пожар почти унищожава стария град. Само в източната му част е запазен малък ансамбъл от старинни къщи. Възстановява се много трудно. През 1934 г. е преименуван Поморие, но и до днес може да се усети неговия прекрасен дух на селище с хилядолетен живот. От стария град са запазени църквите – „Преображение Господне“ (XVII в.), известна със своите уникални икони, „Св. Богородица“ ( XIX в.), която е действащ храм, ансамбъл възрожденски къщи с типична дъсчена обшивка. До новия квартал край шосето за Бургас се намира манастирът „Св. Георги Победоносец“ (XVII в.), а до него в т.нар. Куха могила е открита интересна тракийска гробница (II в.).

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site