Агатопол

Средновековният Агатопол е бил разположен на днешния Ахтополски полуостров — части от крепостната стена на града преграждат тесния провлак на вдадения в морето къс суша, дълъг не повече от 300 м и широк 150 м. Останките от крепостта на това място са внушителни — отделни части са високи до 3—4 м. Макар и сравнена със земята, линията на крепостната стена може да се проследи по цялата брегова линия на полуострова. Разкопки тук, а и въобще на полуострова не са правени. Стената при провлака е широка 2,80 м и значително по-тясна — 1,5 до 2 м — в стръмните участъци на североизточния бряг. Изградена е от едри ломени камъни, споени с хоросан, в който са примесени счукани тухли и керемиди. На места ясно се виждат петредови пояси от тухли. Трудно е да се датира построяването на крепостната стена на града, като се има пред вид и пълната липса на податки в изворите по този въпрос. Разположен значително встрани от сухопътните артерии и следователно от събитията, развиващи се в източнобалканските земи през V—XII в., градът не е бил обект на особено внимание от страна на средновековните автори до края на този период. И може би затова проучванията на историята на града не са се радвали на значими усилия и постижения.
Възникването на селището при Ахтополския полуостров вероятно трябва да се отнесе към VI—V пр. н. е., ако се приеме, че някои археологически находки (монети, керамични съдове, котви), открити в залива на полуострова и на самия полуостров, датирани в тази епоха, означават, че на брега е имало селище. В периплуса на Ариан, съставен към 131 г., е отбелязано, че на 250 стадии от Херсонес (Маслен нос), т. е. точно разстоянието до Ахтополския полуостров, има пристанище Авлеутейхос. Каква е била съдбата на това селище засега можем само да гадаем. Все пак то и околностите му са оставали почти винаги встрани от големите варварски нападения. Прокопий отбелязва например, че в 550 г. славяните ограбили областта Астика (с център Виза, към нея е и Агатопол), която от „старо време не била опустошавана и поради това намерили там голяма плячка“. Именно тази отдалеченост от традиционните пътища на варварските набези изглежда е благоприятствувала развитието на селището, но защо и кога Авлеутейхос е получил името Агатопол засега остава неизвестно. Неизвестно е и кога е бил укрепен с крепостна стена — в списъка на крепостите, възстановени от император Юстиниан, Агатопол липсва. Вероятно той е бил укрепен от император Анастасий в края на V в. — началото на VI в., когато според някои сведения са били укрепени някои черноморски градове на империята. В 812 г. при победоносната офанзива на хан Крум през юни — ноември градът е бил завладян от българската войска. Агатопол ще да е бил вече значителен град, щом като името му е заслужило да бъде изсечено на една от колоните в Плиска.
Известна светлина върху демографските проблеми в областта на Агатопол хвърля третата клауза на мирния договор, който при хан Омуртаг през 815 г. България сключва с Византия. Съгласно тази клауза „славяните в крайморската част, които не са поданици на императора“, трябвало да бъдат върнати в техните села. Изглежда, че възползувани от поражението на византийците в 812—814 г. и опразването на цяла Тракия — на места поради бягството на населението, на места поради отвличането му в отвъддунавските земи, — славянските маси от България стихийно заели опразнените територии, включително и крайбрежието. Тъй като съгласно договора границата минавала по линията Дебелт — Констанция и Странджанското Черноморие оставало във Византия, хан Омуртаг с право поискал да си върне поданиците. Славянското население, заселило днешното Южнобългарско Черноморие, едва ли се е върнало по селата и старите места, защото, както изглежда, хан Омуртаг съгласно договора не е опразнил тази територия, задържайки я като залог за предаването на Пловдивско, което византийците не бързали да сторят. Описанието на похода на кавхан Исбул, предприет именно поради окончателния отказ на Цариград да предаде Пловдивско, в един от първобългарските надписи през управлението на хан Маламир (831—836) показва, че тогава са били опустошени земи и крепости около Одрин. Териториите на Южното Черноморие очевидно продължавали да бъдат под български контрол.
Агатопол, останал в рамките на българската държава до падането на източнобългарските земи под византийска власт в 971 г., вероятно временно е бил откъснат от България между 864—894 г. Градът — ако се съди от факта, че в епархийския списък на император Лъв Мъдри (886—912), съставен след временното откъсване на Южното Българско Черноморие, е обявен за епископия, подчинена на архиепископа на Одрин — е изживял период на разцвет, които се изразил в окончателното му оформяне като икономически и религиозен център на Средна Странджа. Сведения за гражданската и църковната история на Агатопол в годините на византийското владичество в този район (971 — 1187) липсват — с изключение на споменаването му като значителен град от арабския географ Идриси в средата  на XII в. Градът е запазил ролята си на регионално средище, център на епархия — епископия, подчинена на архиепископа на Хемимонт със седалище Одрин. Агатопол е споменат в т. нар. Нов епархийски списък, съставен в края на Х в. — началото на XI в.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site