Крепости

ivan
Posts: 59
Joined: Fri Jan 30, 2015 7:29 am

Крепости

Postby ivan » Thu Jul 16, 2015 12:00 pm

Алмус разкри част от портата си

Image1.jpg
Image1.jpg (105.63 KiB) Viewed 2848 times


Археолози продължиха проучванията на крепостта при необичайни обстоятелства

Проучването на античната крепост Алмус в Лом е продължено близо четвърт век след последните разкопки там. Останките са открити случайно по време на строителни работи.
Преди няколко месеца тежка строителна машина попада на необичаен земен пласт - оказва се част от западната крепостна стена на Алмус. Работата спира, намесват се специалисти и сетне идва екип археолози. Така повече от 20 години след последните планови разкопки, започва спасително археологическо проучване. Финансирането се поема от общинската хазна, а наблюдението - от Националния археологически институт и музей при Българската академия на науките.
“Разкриваме поне две строителни нива, два строителни периода от изграждането на укрепителната система от Запад”, обобщава свършеното ръководителят на екипа Валери Стоичков и допълва, че този етап е стъпало към главната цел: за цялостно довършване на проучванията. Мечтата на археолозите е частите от крепостта - новите и старите, които са 70 метра от западната крепостна стена - да бъдат свързани една с друга и включени в съвременната градска среда като обект за туристически посещения. “Важно е и това, че Алмус през миналата година беше включен в списъка на 27-те важни укрепления от Римската укрепителна система Лимес - Долнодунавски лимес на империята, които се предвижда да кандидатстват като колективен паметник на ЮНЕСКО”, подчертава археологът.
В спасителните разкопки участва специалист по дигитална археология. Кристина Илиева е и най-младият археолог в екипа. Разработената от нея методология за пръв път се използва извън Швеция, където е завършила обучението си. Тя уточнява: “Моделът се генерира вечерта след разкопките и на всяка нова сутрин имаме нещо различно, някакъв резултат. И всъщност визуално имаме 3Д модел на разкопките от предишния ден. В много случаи нещо, което не може да се върне.”
Крепостта Алмус е паметник на културата. Площта й е около 41 декара, но голяма част от нея е унищожена при изграждането на съвременната инфраструктура. А това пък прави задачата на археолозите още по-отговорна: да запазят и малкото, останало от нея.

mont-press.com

ivan
Posts: 59
Joined: Fri Jan 30, 2015 7:29 am

В крепостта Лютица варят ракия още през ХІ век

Postby ivan » Tue Jul 28, 2015 4:56 pm

Фрагмент от дестилационен съд за производство на ракия е открил археологът Филип Петрунов при археологическите разкопки на Националния исторически музей /НИМ/ в крепостта Лютица (хълм край Ивайловград).Любопитните неща тук са две. Първо, Това е вторият дестилационен съд за ракия, откриван в крепостта /първият бе открит през 2011 г./, и третият - в България. Първият е открит при разкопки в Дръстър /дн. Силистра/.

Вторият интересен момент е, че всички дестилационни уреди са датирани от ХІ век.

Както е известно, и в момента се водят спорове кога е измислена ракията. Доскоро в науката се смяташе, че това е станало едва през ХVІ век. Археологът, проф.Константин Тотев, обаче откри преди пет години във Велико Търново фрагмент от чаша от ХІV век, в който неизвестен българин се е похвалил, че е пил ракия на църковен празник. А проф. Николай Овчаров публикува оправданието на турския пълководец Лала Шахин пред турския султан, че през 1382 г. не успял да превземе с щурм София. Лала Шахин се жалва, че София била отбранявана от яки, здрави българи „с мустаци", които, отгоре на всичко, преди бой пиели ракия и така ставали непобедими. Тези документи помогнаха на министър Мирослав Найденов да регистрира ракията в Брюксел като български продукт.

Сега става ясно, че ракията сме я измислили поне три века по-рано от ХІV век. „Докато има ракия, България е непобедима" - казва директорът на НИМ Божидар Димитров.


frognews.bg
Attachments
1.jpg
frognews.bg
1.jpg (20.5 KiB) Viewed 2840 times

ivan
Posts: 59
Joined: Fri Jan 30, 2015 7:29 am

Крепостта Ряховец

Postby ivan » Wed Jul 29, 2015 2:46 pm

Приключиха разкопките на крепостта Ряховец, догодина кандидатстват за държавно финансиране

Около 1000 – 1500 войни са обитавали крепостта Ряховец, която е била основна база на Средновековната българска армия. Предположението изказа великотърновският археолог проф. Хитко Вачев, който е част от екипа, проучващ крепостта край Горна Оряховица. На 23 юли приключиха едномесечните разкопки на обекта, възобновени след 23-годишно прекъсване.

“Началото бе трудно, но благодарение на общинските съветници, които гласуваха 20 000 лв. от бюджета на общината, тази година подновихме археологическите проучвания на Ряховец и имаме много добри находки”, каза кметът на Горна Оряховица инж. Добромир Добрев. Той обяви, че през следващата година общината ще кандидатства за отпускане на средства пред Министерството на културата.

Разкопките се проведоха от специализиран екип археолози с научен ръководител Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново, зам.-ръководител е Мая Иванова от Историческия музей в Горна Оряховица. Проф. Хитко Вачев е научен консултант на екипа, тъй като е ръководил разкопките преди 23 години. Настоящите разкопки имаха за цел да направят едно обследване на обекта. Да се допроучат старите разкопки и да изясним стратиграфията на културните пластове в пространството между северната и главната порта на крепостта, каза ръководителят на екипа Илиян Петракиев. Крепостта е изграждана поетапно, вероятно в края на 12 век, а през 13-ти са установени поне четири строителни преустройства на крепостната стена, която е запазена в 3 метра височина, каза Петракиев. Северната порта е изключително солидна, като при строежа е използван хоросан.

Интерес представляват разкритите два пласта със солидно количество керамика, както и крепостен зид от тракийската епоха. От същия период са пещ с каменен свод и култова яма с рог от елен, участвал в ритуалната практика на тракийското поселение. Намерени са още част от средновековно въоръжение, метални обкови на дървени врати, костени украшения, сребърни обеци, част от амулет от тракийската епоха, печат на амфора от Родос, датиран от края на 3 – началото на 4 век пр. Хр., излезли са монети и части от луксозна керамика от тракийската и средновековната епохи. Тепърва ще се изследват пръстта, открита в съдовете и костните украшения от тракийските пластове, добави Илиян Петракиев.

dariknews.bg
Attachments
1.jpg
dariknews.bg
1.jpg (64.99 KiB) Viewed 2839 times

ivan
Posts: 59
Joined: Fri Jan 30, 2015 7:29 am

Крепостта Сексагинта Приста

Postby ivan » Wed Jul 29, 2015 2:52 pm

Ценни археологически находки откриха при разкопки в крепостта Сексагинта Приста в Русе

През месец юли бе проучен нов отсек от югоизточната крепостна стена на Сексагинта Приста, изградена през 4 век сл. Хр, съобщават от Регионалния исторически музей в Русе, който ръководи разкопките. Стената е с дължина от 20 метра, а на места е с височина от над седем метра.

Поради силната денивелация крепостната стена се е показала под съществуващия терен, след намесата на археолозите. В процеса на работа са открити монети и керамика от периода 4 – 11 век сл. Хр. Общо откритите към момента монети са над 300 броя.

Керамична глава на Дионис е сред находките, които са впечатляващи. Открита е керамика от 10-11 век – това е времето на ранносредновековното българско селище, а от османския период има изобилие на фини стъклени съдове, внос от западноевропейските страни. Преди време, в други части на Сексагинта Приста бяха открити бутилки с надпис „Cognac“ – коняк, както и бутилки от Бордо, съдове за емфие, порцелан от Великобритания.

Археологическото проучване се осъществи в частен имот, което в Русе се случва за пръв път, коментира археологическият екип. Собствениците са подписали договор за проучване с музея, а екипът на Върбин Върбанов е извършил самите разкопки. Комисия, изпратена от Министерството на културата, е регистрирала финала на проучването и в близките дни ще се произнесе по съдбата на културната ценност – крепостната стена на Сексагинта Приста.

Автор: Николай Цолев

ruse.topnovini.bg
Attachments
1.jpg
ruse.topnovini.bg
1.jpg (60.38 KiB) Viewed 2839 times

ivan
Posts: 59
Joined: Fri Jan 30, 2015 7:29 am

Крепостта Калиакра

Postby ivan » Sun Aug 02, 2015 1:21 pm

Започнаха археологическите разкопки на крепостта Калиакра

Автор: Станислава Кръстева

Днес (Петък, 31.07.2015) започнаха археологическите разкопки на крепостта Калиакра, които се извършват от 2004 г., съобщи директорът на Историческия музей в Каварна Дарина Мирчева. Тази година екипът от археолози е с научен ръководител Елена Василева от Националния археологически институт с музей – БАН, след като доц. д-р Бони Петрунова стана зам.-министър на културата. В екипа са включени осем археолози от НАИМ. Отново са наети работници от ромския квартал на Каварна, които вече са натрупали опит през годините, каза още Мирчева.

Община Каварна отпуска за археологическите проучвания това лято 30 000 лева, а 12 000 лева осигурява Министерството на културата.

Тази година ще продължи проучването на вътрешния град. Очакванията са да има нови интересни находки, каза Дарина Мирчева.

Най-известната е пръстенът-убиец, който бе обявен за Откритие на 2014 г. у нас в кампанията „Чудесата на България“. През 2013 г. той беше на седмо място в ТОП 10 на световните открития. Пръстенът е със специална кухина за скрита отрова и е от края на 14 век. Друга интересна находка е напълно запазен кръст-енколпион за съхранение на частици от мощи на светци с изображение на Богородица, както и накити и монети, свидетелстващи за търговските връзки на населението. Намерени са украшения и накити, монети, сечени от местни владетели и други материали.

Миналото лято археолозите откриха три златни монети хиперперон нумизма от времето на Никейската династия. Те вече са включени във фонда на каварненския музей, съобщи Дарина Мирчева.

dobrich.topnovini.bg
Attachments
1.jpg
Снимка: Община Каварна
1.jpg (92.71 KiB) Viewed 2837 times

ivan
Posts: 59
Joined: Fri Jan 30, 2015 7:29 am

Римска крепост Залдапа

Postby ivan » Sun Aug 02, 2015 10:26 pm

Очаква се през 2017 година да започне съвместен канадско-френски археологически проект, свързан с римската крепост „Залдапа” в Добричка област

Продължават археологическите разкопки на римската крепост „Залдапа” в община Крушари, Добричка област, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” - Варна. По думите на директора на Регионалния исторически музей (РИМ) в Добрич Костадин Костадинов, археолозите неспирно намират фрагменти от мраморния фриз на олтара, а след приключване на сезона, ще започне дейност по възстановяване на базиликата. Това ще се реализира по проект. Костадинов посочи, че ще бъде направено всичко необходимо, за да бъде показан целият разкош, цялото великолепие на невероятната украса на мраморния олтар. Със съжаление директорът на РИМ – Добрич отбеляза, че иманярската дейност продължава. И ако през зимния период обектът е бил опазен от такива набези, то сега, по време на археологическите обекти са откраднати три артефакти – част от колона, и основа. Те са намерени без съдействието на полицията в заведение в Добрич, посочи Костадин Костадинов. В момента се извършват проучвателни дейности как тези находки са попаднали в заведение в добруджанския град. А съвсем наскоро на посещение в Добрич са били археолози от Франция. Обмисля се съвместен канадско-френски проект, свързан с този археологически обект.Това съобщи доц. Валери Йотов, член на екипа, който работи на римската крепост „Залдапа”. Френските специалисти са били в България около 2 седмици и половина. Те са от Институт по археология в Южна Франция, водени от специалист по интериор на православни храмове. Френските специалисти са провели разговори със своите български колеги, запознали са се с този важен епископски център и трите открити базилики направили са замервания и анализ на материалите, посочи още доц. Валери Йотов. Целта на бъдещата съвместна работа е да се осъществи пълно проучване на обекта. Тази година от началото на археологическите разкопки са разкрити различни интересни предмети, като бронзова лъжичка, която в миналото се е използвала за медицински цели, а на римската крепост вероятно за причастия, смятат специалистите. Минути преди началото на самия брифинг днес бе открита каменна плоча с надпис на старогръцки език. Археолозите смятат, че най-вероятно става дума за някакво посвещение. Археологическите разкопки се осъществяват благодарение на финансовата помощ на държавата, която е предоставила 8 000 лв. и община Крушари, предоставила 10 000 лв.

Жулиета НИКОЛОВА

focus-news.net

ivan
Posts: 59
Joined: Fri Jan 30, 2015 7:29 am

Крепостта “Ситан кале”

Postby ivan » Thu Aug 06, 2015 7:37 pm

Започват ежегодните археологически разкопки в Банско, съобщават от пресцентъра на Общината в курортния град.

Кметът на Банско Георги Икономов се срещна с екипа, който ще извърши ежегодните археологически разкопки на крепостта “Ситан кале”, намираща се в подножието на Пирин.

За целта 14 млади любители археолози, с ръководител Владимир Баряков, ще продължат изпълнението на дългосрочната програма по разкриване на исторически артефакти. Проучванията започват през 1987 година, като изцяло разкрити и завършени обекти са тези в местностите Св. Иван и Шипоцко. В последните години се разкриват късноантичен акропол в местността Карагонско и укрепени селища в местносите Св. Никола и Ситан кале.

В местната традиция крепостта “Ситан кале” е позната под имената Калята, Стана кале и Сатан кале и се свързва с легенди за съпротивата срещу османското нашествие, ръководена от Бан Банко. Според някои версии етимологията на името Банско е обвързано с този бан.

На мястото са открити следи от крепостни стени, множество гробове и керамични фрагменти, които свидетелстват за принадлежността им към късноантичния период IV – VI век и очертават един твърде интензивен у многолюден живот в този исторически отрязък.

От 2007 година насам археологическите проучвания, осъществяващи се на територията на Община Банско се финансират изключително само със средства от общинския бюджет.

dariknews.bg

ivan
Posts: 59
Joined: Fri Jan 30, 2015 7:29 am

Re: Ковачевско кале

Postby ivan » Mon Sep 07, 2015 3:56 pm

Разкопките на Ковачевското кале продължават и през септември

До края на септември ще продължат археологическите разкопки на Ковачевското кале край Попово, препоръчани от Министерството на културата и платени от общината.

До момента е проучена малка част от цялата крепост, която се разпростира на площ от близо 50 дка. От края на август, под ръководството на доц. Олег Александров от Великотърновския университет се работи по разкриване на огромна сграда. За да стигнат до нея, работниците копаят на дълбочина от 2,40 метра, съобщи археологът Владимир Стойков от Попово.

Първоначално се е смятало, че тя е склад, в който е съхранявано житото. След откриването на основи за колони, каквито не били характерни за зърнохранилищата, може да се окаже, че това е голяма административна сграда.

При проучванията този сезон от пластовете вече са излезли над 100 различни предмети, най-вече монети и такива свързани с бита.

Крепостта, която е действащ туристически обект, се вижда отдалеч, след като на мястото на най-ранната базилика там от 4 век, беше поставен 5-метров кръст. Според религиозните традиции всеки храм трябвало да има кръст и дарител осигури материлите за вдигането му на калето.

В момента върви довършване на работата по металния символ.
Паралелно се прави и музей на открито за експонати, намерени в крепостта. В туристическия информационен център има фотоизложба, която показва проучванията на крепостта и етапите на изпълнение на европроекта, по който тя беше превърната в туристическа атракция със стенобойни машини, пещи и други.

Стойков съобщи, че вече има проект за консервация и реставрация на падащата врата, тайната порта и други, които бяха открити при проучванията м.г.

trud.bg
Attachments
22.jpg
Към 200-250 кв. метра от огромна сграда са разкрити при проучванията на Ковачевското кале край Попово през този археологически сезон. Снимки: Антоанета Марчева
22.jpg (115.61 KiB) Viewed 2762 times


Return to “Bulgarian - Български”

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest