Новини

ivan
Posts: 59
Joined: Fri Jan 30, 2015 7:29 am

26 антични монети предостави НАП на музея в Провадия

Postby ivan » Sat Nov 07, 2015 5:20 pm

26 антични монети и други културни ценности предостави Националната агенция за приходите на Историческия музей в Провадия. Ценните антики са отнети от съда в полза на държавата от иманяри, които незаконно са търсили и държали археологически обекти. В колекцията на музея вече се намират сребърни, бронзови и медни монети от различни епохи. Сред тях са бронзова монета на Лизимах (323-281 г. пр. н. е.) и монета на Одесос от III - II век пр. н. е., също изработена от бронз. Сребърна монета(денар) и медна монета на Марцианополис(император Септимий Север 193-211 г.) също могат да се видят от посетителите на музея. Освен монетите, от отдел „Държавни вземания“ при НАП-Варна са предоставили и праисторическо медно шило, фрагменти от бронзови луковични фибули, ползвани за безопасни игли за закопчаване на дрехи през III-IV век и Средновековни стъклени гривни. Медни висулки, части от пръстени от Късносредновековни женски накити и още много други антики са сред предоставените експонати в Провадия.

Източник monitor.bg
Attachments
монети.jpg
монети.jpg (96.35 KiB) Viewed 1394 times

ivan
Posts: 59
Joined: Fri Jan 30, 2015 7:29 am

Божидар Димитров "ще сурвака" кабинета за разкопките в Плиска

Postby ivan » Sat Nov 14, 2015 3:30 pm

Започна възстановяването на Голямата базилика в Плиска – най-голямата християнска църква в Европа до 1605 г.

Освен с държавни пари, Сдружение „Плиска” събира и дарителски средства. С малки суми до сега са се отзовали десетки българи, живеещи в нашата страна, в Европейския съюз, няколко руски граждани, живеещи в България, Вселенският патриарх и др. Едрият български бизнес засега не се е отзовал, въпреки обещанията, съобщиха от Националния исторически музей.

С наличните държавни и дарителски средства, по изчисления на Божидар Димитров, ще може да се работи до 15 декември. Затова той призовава дарители да продължат щедрите си усилия.

„Ще сурвакам правителството за Коледа, като му гласуват новия бюджет”, каза Божидар Димитров.

Голямата базилика в Плиска е била построена между 865 - 875 г. при управлението на цар Борис I (852-889) със средства на Българската държава по монументален начин - с 300–400 кг правилно одялани варовикови блокове.

Планът й, донесен от папския легат, архиепископ Формоза Портуенски, е копие на плана на папската катедрала ”Сан Пиетро” в Рим. Папският храм е бил дълъг 100 м, но цар Борис увеличил дължината на Плисковския храм с 2.50 м, за да има най-голямата църква в Европа. Катедралата на Вселенския патриарх - „Света София”, е била дълга 79 м.

Разрушена от турците в края на ХIV век, Голямата базилика възкръсна за нов живот на 2 май т. г., когато патриарх Неофит отслужи тържествена литургия в съслужение с епископи на тринайсет православни църкви и в присъствието на Президента, Премиера, царя. Преди това Варненският митрополит Йоан кръсти четиринайсет деца от околните селища, посочиха от НИМ.

По време на разкопките Божидар Димитров не пропусна да изкъпе премиера Борисов и няколко министри с бликналата от кладенец в Голямата базилика в Плиска вода.

По-късно се оказа, че водата е заразена с два вида бактерии и достъпа до водата беше забранен от Регионалната здравна инспекция. Беше забранена и продажбата на „свещената вода“.

Тогава правителството взе решение да възстанови храма, като бяха отпуснати 500 000 лв. от държавния бюджет, като две трети от тях бяха за довършване на археологическите разкопки.

С разкопките бе натоварен Археологическият музей към Българската академия на науките, а с реставрацията - Националният исторически музей. На 10 ноември археолозите приключиха работата си и предадоха обекта на реставраторите. На 11 ноември първият камък бе положен върху основите на храма, обясниха от музея.

Базиликата ще бъде реставрирана по проект на арх. Теофил Теофилов, актуализиран от арх. Юлий Фърков. Те са одобрени от НИНКН и Министерството на културата, и от още куп институции – Пожарната, РДНСК и т.н.

Източник offnews.bg
Attachments
Божидар Димитров.jpg
Божидар Димитров.jpg (26.34 KiB) Viewed 1394 times

ivan
Posts: 59
Joined: Fri Jan 30, 2015 7:29 am

Най-старата крепост в Европа бе открита край Провадия

Postby ivan » Mon Jan 04, 2016 12:05 pm

Археолог за 2015 г.: Най-старата крепост в Европа бе открита край Провадия

През изминалата година археолозите са работили на около 400 обекта на територията на цялата страна, а голяма част от проучванията са били в рамките на спасителни разкопки заради мащабното строителство на пътища, магистрали и газопроводи. Това каза за БНР археологът проф. Васил Николов, който определи годината за „много успешна“ особено по отношение на открития от късната праистория.

Той припомни, че най-старата крепост в Европа беше открита край Провадия.
Това, което обаче по някакъв начин не стига, са редовните разкопки - разкопки на археологически проучвания, които целенасочено трябва да развиват знанието за древността в тази част на Европа, която е сред трите най-богати на археологическо наследство.

Николов заяви, че „ в значителна степен“ са били спазени нормите при реставрацията на Ларгото пред ЦУМ.

Източник frognews.bg
Attachments
razkopki_rimska_krepost_.jpg
Снимка: frognews.bg
razkopki_rimska_krepost_.jpg (140.63 KiB) Viewed 1382 times

ivan
Posts: 59
Joined: Fri Jan 30, 2015 7:29 am

Нови разкрития за могилата Оструша

Postby ivan » Thu Feb 18, 2016 3:57 pm

Три гроба на дълбочина от 1,70 см. - 2 метра са били открити в южната периферия на могилата Оструша край Казанлък, при спасителни разкопки през есента на 2015 година, ръководени от археоложката от БАН Диана Димитрова. В два от тях са открити запазени масивни човешки кости, а в третия гроб са открити останките на човек, след кремация.

Това съобщи археоложката Миглена Първин от Исторически музей „Искра" в Казанлък, по време на проведената Регионална среща на археолозите от Югоизточна България.
В третия гроб са открити също и ойнохое, железен пръстен, стъклени съдове и монети. Именно монетите са най-ценните открития от разкопките, като общия им брой е 26, всички бронзови. Те са датирани между 335 и 378 година. Най много са монетите на императорите Констанций II и Валент. Спасителните разкопки на Оструша са продължили 3 дни.

Откритите късноантични гробове са датирани от втората половина на 4-ти век, след Христа. Късноантичният некропол, според Миглена Първин, се е появил след насипването на Оструша, като логично продължение на могилата, която хората от близкото селище са свързвали с погребални практики на техните предци.
Откритите през есента три гроба до могилата Оструша са вторите поред, след като през 1992 година, при започване проучването на могилата, са открити други три гроба.
Находките от спасителните разкопки са обект на изследване, в това число и от труполози. След това те ще бъдат предадени на Историческия музей в Казанлък.
15 археолога от музеи в Югоизточна България участваха с общо 11 доклада в 35 -та традиционна среща, домакинствана от казанлъшкия музей.

Източник dariknews.bg
Attachments
Untitled.png
Untitled.png (236.35 KiB) Viewed 1343 times

ivan
Posts: 59
Joined: Fri Jan 30, 2015 7:29 am

Разкопки откриха "вградени" млади жени под основите на храм в Ботевградско

Postby ivan » Wed Jul 06, 2016 8:44 pm

Археологически проучвания на средновековния некропол около храма "Св. Великомъченик Георги“ в ботевградското село Трудовец потвърждават наличието на ритуал по "вграждане" на млади жени в основите на строежите, за да са по-здрави, съобщиха от Националния исторически музей, който извършва разкопките.

В разкрития през май и юни т. г. средновековен некропол около храма "Св. Вмч. Георги“ са документирани шест гроба със слабо запазени кости. Два от тях попадат - с горната част на телата, под основите на постройката. В тях са открити два скелета на жени.

Единият - под югоизточния ъгъл на сградата, е на трийсетгодишна жена, положена със забрадка, пристегната с бронзова тел. На една от ръцете й е открит пръстен, което дава основание да се предполага, че жената е била семейна. Тук е изпълнен и ритуал, познат от други археологически проучвания в България, при който до покойника се поставя като дар камък или плочка. Наричането на камъка се прави за близък, любим човек, за да не е сам в отвъдното и при деца, за да не потърсят живите си братя или сестри.

По другия скелет има характеристики, типични за структурата на около двайсетгодишна жена. Тя е погребана с дълга роба, с кант от посребрена бронзова сърма на нивото на подбедрицата и със забрадка от златотъкана сърма. Забрадката е била привързана с кухо сферично копче. Краката й са положени върху извита керемида, а в гробната яма е открита и монета, обясняват от НИМ.

Това не е първият археологически документиран ритуал на вграждане в България. Интересното в случая е, че нетрадиционната практика е извършена много отчетливо в два от откритите шест гроба, като разположените около тях други гробове по никакъв начин не ги нарушават. Двете погребани жени не само потвърждават запазените фолклорни данни за вярванията на българите през Средновековието, но дават и откъси на различните елементи от вариациите на митологемата за вграждането.

Проучваният сега храм в Трудовец е изграден през втората половина на XIV век в мочурлива местност, посетена още в началото на XX век от историка проф. Петър Мутафчиев, който описва подробно запазените стенописи.

В Разкопките участват докторанти на НАИМ–БАН и НБУ, служители от Общинския исторически музей, Ботевград, музея "Земята и хората“, Института по експериментална морфология и антропология при БАН и болница "Пирогов“. Ръководител на археологическите проучвания е Филип Петрунов от НИМ.

Източник mediapool.bg
Attachments
159.jpg
mediapool.bg
159.jpg (77.79 KiB) Viewed 1051 times

ivan
Posts: 59
Joined: Fri Jan 30, 2015 7:29 am

Археологически открития във Велико Търново

Postby ivan » Fri Sep 02, 2016 7:06 pm

Олтар на ранно-византийска базилика бе открит в местността Френкхисар под Царевец в Търново

От Веселина Ангелова
02.09.2016 • 14:20 trud.bg

Олтар на ранно-византийската базилика в местността Френкхисар, върху която е бил построен Богородичният манастир на Асеневци, бе открит в подножието на крепостта Царевец във Велико Търново. Разкритията са дело на екипа на именития археолог проф. Хитко Вачев. Проучванията на християнския комплекс, намиращ се под Балдуиновата кула, продължават и през настоящия археологически сезон. Те стартираха в края на лятото на 2014 г.

Богородичният манастир и разположената под него базилика са сред най-значимите археологически открития във Велико Търново през последните години. Лично кметът на болярския град Даниел Панов и заместникът му Ганчо Карабаджаков посетиха разкопките. Пред тях проф. Вачев обясни, че базиликата е била 18 метра широка, а на дължина е достигала поне 30 метра. Смята се, че е строена в края на V век и е съществувала до VII век, след което е разрушена. Според археолога голяма е вероятността базиликата да е била епископска резиденция в града Зикидева, който съществувал през V-VI век на територията на Царевец и Момина крепост.

При разкопките на Богородичния манастир, построен върху ранновизантийската базилика, бяха локализирани близо 4000 фрагменти от стенописи. Част от тях се отнасят към първата половина на XIII век. Намерен бе и частично запазен надпис, в който се чете думата цар. Открити бяха 700 тесера – парченца от смалт, които са съставни части патронната икона на храма, която е мозаечна и изобразява Света Богородица. Част от тях дори са златни. Локализирани са и няколко знатни погребения.M7

Находките дават основание на проф. Вачев и екипа му да смятат, че Богородичният манастир под Балдуиновата кула е един от най-представителните в столичния Търновград.

От писмените исторически извори е известно, че в района около Царевец са построени най-малко три манастира в култ към Божията майка – Успение на Света Богородица“, „Света Богородица Темнишка“ и „Света Богородица Одигитрия”. Съществуването им е описано в житията на Теодосий Търновски и Ромил Видински, както и в „Похвално слово за патриарх Евтимий”, дело на Григорий Цамблак.


Return to “Bulgarian - Български”

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest